— Точно така. Сарт.
Чул разговора, Арута попита:
— Но защо Сарт? Та това е едно от най-незначителните пристанища във владенията.
— Защото — отвърна Тъли — недалече от него има едно абатство на Ишап, където, казват, се пази повече знание от всяко друго място в Кралството.
— И защото — добави Кълган, — ако изобщо съществува място в това Кралство, където можем да разберем естеството на този „сребротрън“ и какво може да му противодейства, то мястото е точно там.
Арута погледна безпомощно Анита.
— Но Сарт… Никой конник не може да стигне дотам и да се върне за по-малко от седмица, а…
Пъг пристъпи напред.
— Навярно ще мога да помогна. — След което се разпореди с властен тон: — Напуснете стаята. Всички освен отците Натан, Тъли и Джулиан. — Обърна се към Лаури. — Изтичай до покоите ми. Катала ще ти даде една дебела книга, подвързана с червена кожа. Веднага я донеси.
Лаури изхвърча през вратата без излишни въпроси, след което и останалите напуснаха. Пъг заговори тихо с жреците.
— Можете ли да забавите смъртта й във времето, без това да й навреди?
— Мога да направя такова заклинание — отвърна Натан. — Същото направих с ранения Тъмен брат преди да умре. Но ще ни спечели едва няколко часа. — Той сведе поглед към Анита, чието лице бе започнало леко да посинява. — Тя изстива. Гасне бързо. Да не губим време.
Тримата жреци бързо начертаха пентаграмата и запалиха свещите. След няколко минути стаята бе готова и ритуалът — извършен. Принцесата лежеше привидно заспала върху ложето, обгърнато от бледорозово сияние. Пъг изведе жреците от стаята и поиска да му донесат восък за печат. Мартин се разпореди и един от пажовете се затича. След това Пъг взе книгата, която бе поръчал на Лаури да донесе, влезе отново в стаята и закрачи из нея, като четеше на глас от дебелия том. След като приключи, излезе и поде дълъг низ от тихи заклинания, непонятни за останалите.
Накрая постави восъчен печат на стената до вратата и затвори книгата.
— Край.
Тъли пристъпи към вратата, но Пъг го задържа с ръка.
— Не пресичайте прага.
Старият жрец го изгледа въпросително. Кълган кимна разбиращо.
— Не виждаш ли какво направи момчето, Тъли? — Пъг се усмихна. Въпреки вече посребрялата си коса на слепоочията, той все още си беше момче за Кълган. — Погледни свещите!
Останалите надникнаха през рамката на вратата и след миг всички разбраха какво има предвид тумбестият магьосник. Свещите в краищата на пентаграмата горяха, макар че това беше трудно да се забележи на дневната светлина. Но като се вгледаше човек по-добре, виждаше се ясно, че пламъците не трептят.
— Времето в тази стая се движи толкова бавно, че е почти невъзможно да се долови ходът му — каза Пъг. — Стените на този дворец ще са се превърнали в прах, преди да е изгоряла и една десетина от дължината на свещите. Ако някой се опита да прекоси прага, ще се задържи в него като муха в кехлибар. Всичко това би означавало смърт, но заклинанието на отец Натан забавя опустошенията на времето в рамките на пентаграмата и предпазва принцесата.
— Колко дълго ще продължи това? — попита Кълган, възхитен от мощта на бившия си ученик.
— Докато се счупи печатът.
В очите на Арута грейна пламъче надежда.
— И тя ще живее?
— Сега тя е жива — отвърна Пъг. — Арута, тя съществува между поредните мигове и ще си остане така, вечно млада, докато не бъде отменено заклинанието. Но тогава потокът на времето отново ще я понесе и тя ще има нужда от противоотровата, ако има такава.
— Значи спечелихме това, от което най-много се нуждаехме — въздъхна Кълган. — Време.
— Да, но колко? — попита Тъли.
— Достатъчно — твърдо отвърна Арута. — Аз ще намеря лек.
— Какво смяташ да предприемеш? — попита Мартин. Арута погледна брат си; за пръв път през този дълъг и мъчителен ден се бе освободил от скръбта и от влудяващото отчаяние.
— Тръгвам за Сарт.
Глава 8
Обет
Не. Забранявам — отсече Луам. — Защо? — попита го безизразно Арута. — Защото е прекалено опасно, а и ти имаш отговорност тук. — Кралят стана от масата в личните покои на принца и се приближи до брат си. Постави леко ръка на рамото му и каза: — Познавам ти характера, Арута. Никак не обичаш да седиш и да чакаш, докато нещата вървят към своята развръзка без твоето участие. Зная, че не можеш да се примириш с мисълта, че съдбата на Анита лежи не в твоите ръце, но не мога да ти позволя да тръгнеш за Сарт.
Лицето на Арута бе все така помръкнало след вчерашния опит за покушение. Но след смъртта на Смеещия се Джак сляпата ярост го беше оставила и той сякаш бе потънал в себе си, хладен и равнодушен. Споделеното от Кълган и Тъли разкритие, че в Сарт може да се намери някакъв източник на знание, бе прочистило ума му от първоначалната лудост. Сега той имаше с какво да се заеме, нещо, което изискваше ясна преценка и способност да се разсъди разумно, хладно и без страст. Той прониза брат си с поглед и промълви: