И изчезна по коридора, а стражите извърнаха насмешливи лица към Лаури. Певецът въздъхна и кротко седна на леглото.
След няколко минути принцесата се върна с раздразнения отец Тъли. Старецът беше по нощен халат, Луам, също така обезпокоен не навреме, крачеше след тях. Лаури изстена и падна по гръб на леглото, а Карлайн вирна брадичка и го посочи с пръст.
— Той ми каза, че иска да се ожени за мен!
Лаури се изправи стреснато, а Луам изгледа объркано сестра си.
— Добре де, да го поздравя ли, или да заповядам да го обесят? По тона ти ми е трудно да определя.
Лаури скочи, сякаш го бяха уболи с игла по задника, и пристъпи към краля.
— Ваше величество…
— Не му позволявай да казва нито дума — прекъсна го Карлайн, насочи обвинително пръст към Лаури и добави със заканителен шепот: — Той е кралят на всички лъжци и изкусител на невинните. Ще се измъкне с приказките си.
Луам поклати глава и промърмори: „Хм, невинни!“, после се навъси и прикова певеца с очи.
— Изкусител значи?
— Ваше величество, моля ви… — почна Лаури.
Карлайн скръсти ръце и затупа нетърпеливо с краче по пода.
— Такъв е. Сега ще се опита да се измъкне.
— Ваше величество, може ли? — намеси се Тъли.
— Ами опитай — каза му объркано Луам.
Тъли погледна първо Лаури, после Карлайн.
— Доколкото разбирам, ваше височество, вие искате да се омъжите за този човек?
— Да!
— А вие, господине?
Карлайн отвори уста да каже нещо, но Луам я прекъсна рязко.
— Остави го да говори!
Лаури примигна, смутен от настъпилата тишина, и сви рамене, все едно че не разбира за какво е цялата тази врява.
— Разбира се, че го искам, отче.
Почти изгубил търпение, Луам се обърна към Тъли:
— Тогава какъв е проблемът? След запрещенията… хм, някъде след седмица, да речем. След последните събития трябва да изчакаме малко. Ще вдигнем сватбата след като… нещата малко се успокоят. Ако не възразяваш, Карлайн. — Тя поклати глава и очите й се навлажниха. Луам продължи. — Някой ден, когато станеш баба с дузина внучета, ще трябва да ми обясниш всичко това. — После се обърна към Лаури. — Ти си един от най-храбрите мъже, които познавам. — Хвърли поглед към сестра си и побърза да добави: — И голям късметлия, разбира се. — Целуна Карлайн по бузата и каза: — Е, ако няма друго, ще ви оставя.
— Благодаря ти — промълви Карлайн и го прегърна. Луам напусна стаята, клатейки глава, а Тъли каза:
— Сигурно има някакво обяснение за този внезапен годеж в толкова късен час. — Вдигна ръце да спре обясненията и побърза да добави: — Не, ще изчакам да го чуя някой друг път. Сега, ако ме извините… — И изхвърча от стаята, без да даде възможност на Карлайн да каже нещо. Двамата останаха сами и Карлайн се усмихна на годеника си.
— Е, свърши се. Най-после!
Лаури се ухили широко и я прегърна през кръста.
— Да. И при това почти безболезнено.
— Безболезнено! — повтори тя възмутено и го удари с юмрук в корема. Лаури залитна и се катурна на леглото. Карлайн коленичи до него и когато той се опита да стане, го бутна отново. — Аз да не съм някоя грозна повлекана, която трябва да изтърпиш заради политическите си сметки? — Дръпна кожените връзки на туниката му. — Трябваше да те пратя в тъмницата. Безболезнено значи, чудовище такова?
Лаури я притегли към себе си и лицето му грейна в широка усмивка.
— Здравей, моя любов.
И двамата потънаха в прегръдките си. По-късно Карлайн промълви, полузадрямала:
— Щастлив ли си?
Лаури се засмя и тя надигна сънено глава от гърдите му. — Разбира се. — Погали я по косата и каза: — Защо беше всичко това с брат ти и с отец Тъли?
Тя се изкикоти.
— След като се мъча почти от година да те накарам да се ожениш за мен, не можех да ти позволя да забравиш обещанието си. Доколкото те познавам, искаше да се отървеш от мен, за да се измъкнеш и да заминеш за Сарт.
— Арута! — извика Лаури и скочи от леглото. — А аз тук… О, богове!
Карлайн се надигна на лакти.
— Значи двамата с брат ми се измъквате?
— Да… не, тоест… по дяволите… — Той навлече панталоните и се заозърта. — Къде ми е другият ботуш? Цял час съм закъснял! — Седна на ръба на леглото. — Мила, трябва да тръгвам. Арута няма да се спре пред нищо. Знаеш го.
Тя го стисна здраво за ръката.
— Знаех, че ще тръгнете и двамата. Как смятате да се измъкнете от палата?
— Джими ще ни изведе.
Тя кимна.
— През някой таен изход, който е „забравил“ да спомене на кралския архитект, нали?