Арута слезе от коня и заяви:
— Ще отдъхнем малко. Джими, свали торбите с овес зад седлото на Лаури.
Джими изръмжа недоволно, но се залови да нахрани и избърше конете. Още след първата си нощ по пътя беше разбрал, че като скуайър от него се очаква да се грижи за коня на господаря си… както и за всички останали.
Мартин преметна лъка си през рамо и рече:
— Мисля да отида малко назад, да залича следите и да видя дали са наблизо. До час ще се върна. Ако нещо се случи, не ме чакайте. Ще ви намеря в ишапийското абатство утре през нощта. — И се скри в мрачината.
Арута седна на сваленото седло, а Джими и Лаури се заеха с конете. Гардан остана на пост, взирайки се в тъмните дървета наоколо.
Мина време, а Арута все така си седеше, без да помръдва, потънал в мисли. Джими го изгледа накриво. Лаури улови погледа на момчето, приближи се до него и му помогна да изтрие коня на Гардан с шепа трева.
— Тревожиш се за него — прошепна певецът.
Джими кимна в тъмното и отвърна тихо:
— Аз си нямам семейство, певецо, нито много приятели. Той ми е… важен. Да, тревожа се.
Когато привършиха, Джими се приближи до взиращия се в тъмнината Арута.
— Конете са нахранени и избърсани.
Арута като че ли се отърси от мрачните мисли.
— Добре. Сега отдъхнете малко. Тръгваме призори. — После се огледа. — Мартин къде е?
Джими погледна към просеката.
— Още не се е върнал.
После се изтегна на земята, опря глава на седлото и се загърна с одеялото. Дълго се взира в тъмнината, преди да заспи.
Нещо го разбуди. В тъмното приближаваха два силуета и Джими понечи да скочи, но видя, че са Мартин и Гардан. Сети се, че Гардан бе останал да пази. Двамата вървяха тихо и след малко стигнаха бивака.
Джими събуди останалите. Като видя брат си, Арута попита:
— Какво, преследват ли ни?
Мартин кимна.
— Няколко мили назад по просеката. Банда… човеци, моредели а и аз не знам. Огънят им беше малък и не можах да ги огледам добре. Единият поне е моредел. Освен него всички останали са с черни ризници и с дълги черни пелерини. Всички са със странни шлемове, покриващи цялата глава. Не ми трябваше много време за да се уверя, че едва ли са приятелски настроени. Прокарах фалшива следа през нашата. Би трябвало малко да ги отвлече, но е добре да потегляме веднага.
— А моределът? Каза, че не е облечен като другите.
— Не, и освен това е най-едрият проклет моредел, който съм виждал. Гол до кръста, само по кожено елече. Главата му е обръсната, само с дълъг кичур на тила, вързан като конска опашка. Видях го добре на светлината на огъня. Такъв като него досега не бях виждал, макар да са ми описвали подобни. Лаури кимна.
— Планинският им клан от Ябон.
Арута погледна певеца и той обясни:
— Като малък край Тир-Сог съм слушал да разправят за набезите на северните планински кланове. Различават се от горските си събратя. Този кичур на главата му означава, че е някакъв главатар, важна особа.
— Отдалече е дошъл — каза Гардан.
— Да, и това показва, че след Войната на разлома при тях се е установил някакъв нов ред. Знаем, че мнозина от онези, които бяха изтласкани на север от цураните, се стремяха да се присъединят към роднините си в Северните земи. Но сега, изглежда, са се върнали с част от братовчедите си.
— Или пък — вметна Арута — означава, че са под негова команда.
— За да е станало това… — почна Мартин.
— Съюз. Моределски съюз. Нещо, от което винаги сме се бояли — каза Арута. — Хайде, че след малко ще съмне.
Оседлаха конете и скоро излязоха на Горския път, главния вътрешен път в областта от Крондор на север. Малко кервани минаваха по него. Макар да беше по-кратък, повечето пътници и търговци предпочитаха обиколния, през Крондор и по крайбрежието, защото беше по-безопасен. Лаури ги увери, че сега яздят успоредно на Корабния залив, на един ден път от абатството на Ишап край Сарт. Самият град Сарт се намираше на едно полуостровче в северния край на залива. Абатството беше някъде сред хълмовете североизточно от града, тъй че бяха хванали пътя между самото абатство и града. Ако дръпнеха по-здраво, можеха да стигнат малко след залез слънце.
Сред дърветата назад не се виждаше нищо, но според Мартин водената от моредела банда със сигурност ги догонваше. Сред ранните утринни горски звуци острият му слух бе доловил смътна промяна — сигурен знак, че нещо не толкова далече минава през леса и тревожи обитателите му.
— Смятам да се върна назад да видя дали нашите приятели не ни настигат — каза Мартин.
Джими се обърна и видя сред дърветата следващите ги черни фигури.