— До утре Гардан ще е съвсем добре — каза Лаури на принца.
— Хубаво, защото призори напускаме Сарт.
— Какво предлагаш? — попита Мартин.
— Ще кача Гардан на първия кораб от Сарт за Крондор, а ние ще продължим.
— Накъде? — запита Лаури.
— За Елвандар.
Мартин се усмихна.
— Ще се радвам да го посетя отново.
Джими въздъхна и Арута го изгледа.
— Какво има?
— Тъкмо си мислех за ястията в двореца и за твърдото седло.
— Недей да му мислиш толкова — ти се връщаш в Крондор с Гардан.
— И да изтърва най-веселото?
Лаури се обърна към Мартин.
— Този момък наистина има извратено чувство за хумор.
Джими отвори уста да му отвърне, но Доминик го изпревари:
— Ваше височество, ако позволите да пътувам с капитана, искам да отида в Крондор.
— Разбира се. Но какво ще стане със задълженията ви тук?
— Друг ще поеме службата ми. Бездруго няма да съм подходящ за нея известно време, а не можем да чакаме. Нито е срамно, нито позорно. Просто така се налага.
— В такъв случай съм убеден, че компанията ви ще е приятна за Джими и Гардан.
— Почакайте… — почна Джими.
Без да му обръща внимание, Арута попита монаха:
— Какво налага да заминете за Крондор?
— Просто е на пътя ми към Звезден пристан. Отец Джон смята, че е жизненоважно да уведомим Пъг и останалите магьосници за това, което става според нас. Те владеят недостъпни за нас изкуства.
— Това е добре дошло. Ще са ни нужни всички съюзници, които, можем да съберем. Трябваше сам да се досетя. Ще ви поверя и други сведения, които да им предадете, ако нямате нищо против. И ще наредя на Гардан да ви придружи до Звезден пристан.
— Много любезно от ваша страна.
Джими изобщо не беше съгласен да го отпращат за Крондор и се опита да ги накара да го чуят. Арута обаче пренебрегна протестите му и каза на Лаури:
— Вземи тоя кандидат-херцог и идете в града да намерите кораб. Ние ще потеглим утре след вас. Намери, ако можеш, и свежи коне, и гледай да не забъркате някоя каша.
Арута тръгна към общежитието с Доминик и Мартин, а Лаури плесна Джими и рече:
— Хайде, ваша светлост. Ако си свършим работата бързо, ще ни остане време да поиграем в някой хан.
Очите на Джими блеснаха хитро.
— Да поиграем ли?
— Нали знаеш, пашава да речем, или тука има, тука няма. Или зарове. А бе комар.
— О! — възкликна момчето. — Ще трябва да ми покажеш.
Лаури го срита по задника и го подкара пред себе си към конюшнята.
— Ще ти показвам аз, как не! А кой ме обра до шушка миналия път?
Джими се разсмя.
— Ама добра игра беше.
— Викали сте ме? — каза Арута.
Миках се надигна немощно в леглото.
— Да. Чух, че тръгвате след час. Благодаря, че дойде. — Монахът махна с ръка на Арута да седне до него. — Трябва да спя повечко, но до седмица ще се оправя.
Той се закашля мъчително и после продължи:
— Арута, двамата с баща ти бяхме приятели от малки. Калдрик тъкмо въвеждаше практиката да се взимат момчета в двора за скуайъри, която сега е нещо обичайно. Добра банда бяхме. Брукал Ябонски ни беше старши скуайър и ни съсипваше от гонка. Бяхме страхотна тайфа, особено тримата — баща ти, аз и Ги дьо Батира. — При споменаването на последния Арута се намръщи, но не каза нищо. — Топли ме мисълта, че в наше време бяхме гръбнакът на Кралството. Сега сте вие. Боррик добре ви е отгледал двамата с Луам, а и Мартин е чест за името му. Сега аз служа на Ишап, но все още обичам Кралството, синко. Исках само да знаеш, че молитвите ми ще са с теб.
— Благодаря ви, милорд Дуланик.
— А, не. Сега съм само един прост монах. Между другото, кой управлява в твое отсъствие?
— Луам е в Крондор и ще стои там, докато се върна. Волней е временен канцлер.
Миках се разсмя и пристъпът сгърчи лицето му от болка.
— Волней! Кълна се в зъбите на Ишап, сигурно никак не му харесва!
— Така е.
— И ще накараш Луам да го провъзгласи за херцог?
— Не знам. Колкото и да възразява, той е най-добрият администратор, с когото разполагам. Във Войната на разлома загубихме много способни хора. — Арута се усмихна с кривата си усмивка. — Джими предлага да назнача него за херцог на Крондор.
— Ти хич не го подценявай, Арута. Обучавай го добре. Трупай му отговорност след отговорност, докато не зареве, и после още. Образовай го хубаво, после ще извличаш само ползи. Добро момче е той.
— Защо ми говориш всичо това, Миках? Защо са тези грижи за нещо, което си оставил зад гърба си?
— Защото съм суетен старец и грешник, въпреки покаянието си. Защото признавам, че още ме е грижа как е моят град. И защото си син на баща си.