Арута помълча, а после промълви:
— Двамата с баща ми сте били много близки, нали?
— Много. Само Ги беше по-близък на Боррик.
— Ги?! — Арута не можеше да повярва, че най-омразният противник на баща му е бил някога негов приятел.
Миках го изгледа изненадано.
— Мислех, че баща ти го е споделил на смъртния си одър. — Монахът се умълча. — Но пък… Боррик не би могъл. — Въздъхна. — Ние, най-близките приятели на Боррик и Ги, се заклехме. Заклехме се никога да не проговаряме за срама, който сложи край на тяхното голямо приятелство и заради който Ги се врече да облича само черно до края на живота си, с което си спечели прозвището „Черния Ги“.
— Татко веднъж спомена за някаква странна проява на лична храброст, въпреки че нищо друго добро не е казвал за Ги.
— Не би могъл. Както и аз, защото Ги трябва лично да ме освободи от клетвата или да се докаже, че е мъртъв, за да проговоря. Но мога да твърдя, че преди разрива помежду им бяха като братя. Било в закачки с момичета, било в кавги или в бой, никога не се отделяха на повече от един вик разстояние и винаги разчитаха един на друг.
— Но сега се погрижи за себе си, Арута — продължи старецът. — Трябва да ставаш рано и да си починеш. Нямаш време за губене с минали работи. Длъжен си да заминеш и да намериш лекарство за Анита… — Очите на стареца се навлажниха и Арута се сети, че покрай мрачните си мисли е забравил, че Миках е преживял по-голямата част от живота си в двора на Ерланд. Беше я познавал от рождение. Анита му беше почти като внучка. Миках преглътна с мъка.
— Тия проклети ребра! Вдишаш по-дълбоко и очите ти се насълзяват все едно, че си изял глава лук. — Старецът въздъхна. — Държах я на ръце, когато жреците на Бялата Сунг я благословиха, само час след раждането й. — Той отвърна глава и промълви: — Спаси я, Арута.
— Ще намеря лека.
— Върви, Арута. Дано Ишап те закриля.
Арута стисна ръката на стария монах и излезе от килията. В коридора на абатството един безмълвен монах му даде знак да го последва. Отведе го в покоите на абата, където го чакаха отец Джон и брат Антъни.
— Добре е, че намерихте време да навестите Миках, ваше височество — каза абатът.
Арута се разтревожи.
— Но Миках ще се оправи, нали?
— Ако е волята на Ишап. Все пак е много стар.
Брат Антъни изсумтя недоволно, но абатът продължи.
— Ние тук размислихме над един проблем, който трябваше да се реши. — Бутна едно малко ковчеже към Арута и той се пресегна и го вдигна от масата.
Ковчежето очевидно беше много старо, с фина дърворезба и излъскано от времето. Щом го отвори, видя вътре кадифена подложка с положен върху нея малък талисман. Беше бронзов чук — миниатюра на онзи, който носеше Миках, с връвчица, промушена през дупката на дръжката.
— Какво е това?
— Сигурно сте разсъждавали над това как врагът ви ви намира където и да идете — отвърна Анътни. — Възможно е някаква сила, може би онзи змиежрец, да ви е видял с магически кристален взор някакъв, знам ли. Този талисман е наследство от древното ни минало. Изработен е в най-старата известна обител на вярата ни, в абатството на Ишап край Ленг. Това е най-могъщото изделие, сътворено от човешка ръка, което притежаваме. Ще ви прикрива от всякаква кристална магия. За всеки, който ви следи с помощта на чародейски изкуства, вие просто ще изчезнете. Срещу смъртни очи защита нямаме, но ако сте достатъчно предпазлив и прикриете самоличността си, би трябвало да успеете да стигнете до Елвандар, без да ви засекат. Но никога не го сваляйте от себе си, за да не ви намерят отново с чародейство. То също така ще ви направи неуязвим срещу всяко нападение като това, което преживяхме снощи. Същество като онова няма да може да ви уязви — въпреки че врагът ви ще може да поразява другите, които са с вас, защото те ще бъдат незащитени. Арута постави талисмана на врата си и промълви:
— Благодаря ви.
Абатът стана.
— Дано Ишап ви закриля, ваше височество, и знайте, че винаги можете да намерите подслон тук, край Сарт.
Арута отново благодари и излезе от стаята на абата. На връщане към стаята си и докато стягаше вързопа с вещите си за път, премисли всичко, което бе научил. И се отърси от всякакво съмнение, решен на всяка цена да спаси Анита.
Глава 12
На север
Нагоре по пътя препускаше самотен ездач. — Ако е тоя, който си мисля, ушите ще му отрежа — изсумтя Арута.
— Тогава побързай да си наточиш ножа, братко. Виж само как подскача на седлото — засмя се Мартин.
Само след няколко мига пророчеството на Мартин се потвърди и Джими дръпна юзди пред тях ухилен. Без изобщо да крие неудоволствието си, Арута се обърна към Лаури: