Нападащите ги твари закръжиха над главите им, извън обсега на оръжията на оцелелите. А когато започнаха да се спускат в нова шеметна атака, недалече от брега се чу усилващо се свистене. Гардан зашепна молитва към Тит, бога на воините, дано да не е някое ново чудовище, идващо на помощ на враговете им. Още някоя нелепа твар щеше със сигурност да наруши равновесието.
Над пясъчната ивица сред ореол от светлина се появи мъж, облечен в проста черна туника и панталони. Гардан и Касуми начаса познаха Пъг и му извикаха предупредително. Чародеят се огледа спокойно. Едно от съществата го забеляза, нададе безумен вой и се понесе към него.
Пъг остана на място, без никаква видима защита. Летящата твар стигна на десетина стъпки от него и се блъсна в невидима преграда. Като ударило се в каменна стена, съществото се срина на земята и изчезна в ослепителен блясък.
Съществата, кръжащи над главите им, нададоха ужасени врясъци, разбрали, че имат пред себе си противник, неуязвим срещу силата им — завиха бързо на север и панически отлетяха.
Пъг размаха ръце и от изпънатите му длани излетя синьо огнено кълбо, догони изчадията, пръсна се и ги обгърна в облак пулсираща светлина. Ефирните чудовища отвърнаха с приглушени писъци, загърчиха се и западаха към водата. Щом всяко от тях докоснеше повърхността й, избухваше в зелен пламък.
Пъг тръгна към останалите почти без дъх войници. Някаква необичайна суровост се долавяше в изражението му и погледът му излъчваше странна сила. Но щом стигна до тях, лицето му се промени и отново стана по момчешки ведро, както Гардан го помнеше, въпреки двадесет и шестте му години. Пъг се усмихна и каза:
— Добре дошли в Звезден пристан.
Огънят изпълваше стаята с уютна светлина. Гардан и Доминик отдъхваха в широките кресла край камината, а Касуми по цурански обичай седеше кръстато на възглавничките на пода.
Кълган налагаше с мехлем обгарянията по тялото на капитана и сумтеше като сърдита стопанка, вбесена от глупавото си дете. Двамата се познаваха от годините, прекарани в Крудий, толкова добре, че старият маг можеше да си позволи да погълчи чернокожия ветеран.
— Как може да си такъв тъпак, да посягаш на онова — и най-големият идиот знае, че съставено от първични елементи същество освобождава енергия, щом се върне в първоначалното си състояние — предимно топлина и светлина.
На Гардан му омръзна да го гълчат и се сопна:
— Добре де, откъде да знам? Касуми, ти знаеше ли? Доминик?
Касуми се разсмя, а Доминик отвърна:
— Честно казано, и аз не знаех.
— И ти си ми един жрец — измърмори капитанът. — Кълган, ако си свършил, може ли да хапнем? От цял час дишам миризмата на тази топла храна и вече се побърквам.
Пъг, облегнат на стената до камината, се разсмя.
— Едва от десет минути, капитане.
Седяха в стая на първия етаж на голяма строяща се сграда. Касуми каза:
— Радвам се, че кралят разреши да навестя академията ти, Пъг.
— Аз също — рече брат Доминик. — Макар да сме ви много благодарни в Сарт за преписите, които ни изпратихте, все още имаме смътна представа за намеренията ви. Бихме искали да научим повече.
— С удоволствие посрещам всеки, който идва тук с любов към познанието, брат Доминик — рече Пъг. — Какво пък, може някой ден за отплата да пожелаем да посетим прочутата ви библиотека.
При тези думи Кълган вдигна глава и каза:
— Аз лично с радост бих се възползвал от това, приятелю Доминик.
— По всяко време сте добре дошли — отвърна монахът.
— Само внимавайте с този — рече Гардан и кимна към Кълган. — Изтървете ли го в онези ваши подземия, изобщо няма да го намерите. Пристрастен е към книгите като мечок към мед.
В стаята влезе възхитителна тъмнокоса жена с големи тъмни очи, следвана от двама слуги, които носеха големи подноси с храна. След като ги поставиха на масата в другия край на помещението, тя каза:
— Мили гости, време е за вечеря.
— Брат Доминик, това е съпругата ми, Катала — представи я Пъг.
Монахът кимна почтително.
— Милейди.
Хубавицата се усмихна.
— Моля ви, просто Катала. Тук не държим на формалностите. Монахът отново сведе глава и пристъпи към посочения му стол.
После се извърна към скърцащата врата и за пръв път, откакто капитанът го беше срещнал, самообладанието му рухна. В стаята нахълта Уилям, следван от люспестия зеленикав Фантус.
— Ишап да се смили над грешната ми душа! Това огнедрейк ли е?
Уилям се затича към татко си, прегърна го и изгледа предпазливо новодошлите. Кълган поясни:
— Това е Фантус, господарят на това имение. Всички останали живеем тук благодарение на неизчерпаемото му търпение. — Фантус изгледа за миг Кълган с червените си очи и изсумтя; сякаш да изрази пълното си съгласие, след което очите му обходиха с алчен блясък храната на масата.