Пъг се усмихна криво.
— Дебела глава ли?
— Може би „плитък ум“ ще е по-точно — рече Кълган.
— Докато съм жив, Кълган ще ми се подиграва — въздъхна Пъг.
Отвътре сградата се оказа куха като раковина. Единственото й предназначение като че ли бе в това да побере една огромна маса, минаваща по цялата дължина на залата. Освен нея имаше само една голяма камина.
Пъг седна и подкани другите също да седнат.
Доминик остана доволен от топлината на огъня. Макар да беше късна пролет, въздухът тук беше доста хладен.
— А какви са тези жени и деца наоколо?
Кълган измъкна лулата от колана си и започна да я тъпче с табак от кесийката.
— Децата са синове и дъщери на онези, които се заселват тук. Смятаме да организираме училище за тях. Пъг изповядва странни възгледи — как един ден всички в Кралството ще започнат да се учат, но аз лично не си представям всеобщото образование да се превърне в мода. Колкото до жените, те са или съпруги на магьосници, или самите те са магьоснички — жени, които обикновено смятат за „вещици“.
Доминик като че ли се притесни.
— Вещици?
Кълган запали лулата си с пламъче от върха на пръста си и издуха гъст облак дим.
— Какво толкова намирате в една дума? Те практикуват магия. По причини, които така и не са ми ясни, мъжете поне се радват на много места на известна търпимост за това, че практикуват магии, докато жените ги изхвърлят от всяка община, когато се разбере, че притежават силата.
— Но все пак се смята, че жените извличат мощ от това, че служат на тъмни сили.
Кълган махна пренебрежително с лулата си.
— Глупости. Това си е чисто суеверие, простете за грубостта. Източникът на тяхната сила не е по-тъмен от нашия, а поведението им обикновено е далеч по-деликатно от това на някои по-въодушевени, макар и заблудени слуги на някои храмове.
— Вярно е, но вие говорите е признат служител на легитимен храм — възрази Доминик.
Кълган го изгледа в очите.
— Простете ми за забележката, но въпреки репутацията на Ишапийския орден, че имат по-широки възгледи за нещата, вашите думи звучат крайно ограничено. Какво толкова, ако тези окаянички не служат непременно в някой храм? Защото какво излиза? Че ако една жена служи в храм, тя е свята, но ако силата я споходи в някоя схлупена колиба сред леса, е вещица, така ли? Дори старият ми приятел отец Тъли трудно би преглътнал подобна догматична дивотия. Всъщност вие не говорите за съществения въпрос за доброто и злото; става дума просто за това кой се е включил в по-добра гилдия.
Доминик се усмихна:
— Значи вие се стремите да създадете по-добра гилдия?
Кълган издуха поредния облак дим.
— В известен смисъл — да, въпреки че не това е основната ни цел, а по-скоро — усилието да се съхрани колкото може повече познание за чародейството.
— Простете ми за грубите въпроси, но едно от задълженията ми беше да определя източника на вашата мотивация. Кралят е ваш могъщ съюзник и нашият храм беше загрижен да не би зад вашата дейност да се крият някакви тайни помисли. Прецени се, че след като ще идвам тук…
— Защо да не поразпитате какво правим и да видите какво ще ви кажем? — довърши Пъг.
— Доколкото познавам Пъг, той винаги е държал на честта — намеси се Касуми.
Доминик продължи.
— Ако изпитвах някакво съмнение, нямаше да кажа нищо. Това, че целите ви са най-висши, е без съмнение. Просто…
Пъг и Кълган попитаха едновременно:
— Какво?
— Напълно ясно е, че преди всичко се стремите да създатете тук общност на учени. Това само по себе си е повече от похвално. Но вие няма вечно да сте тук. Някой ден вашата академия може да се окаже могъщо оръжие в грешни ръце.
— Повярвайте, взимаме всички възможни мерки, за да избегнем този риск — каза Пъг.
— Вярвам — кимна Доминик.
Пъг изведнъж се вслуша и каза:
— Идват.
Кълган го изгледа напрегнато и попита:
— Гамина?
— Да — каза Пъг. — Връзката бе по-добра от всякога. От седмица на седмица силата й расте. — После обясни на другите: — Прочетох съобщенията, които ми донесохте снощи, и поканих тук двама души, които смятам, че може да ни са от помощ.
— Гамина е… способна да приема и да изпраща мисли със забележителна яснота — каза Кълган. — До този момент тя е единствената, за която знаем, че е надарена за това. Пъг ми е разправял за подобна дарба на Келеуан, прилагана по време на обучението му, но тя е изисквала подготовка на приемащия.
— Подобно е на умствения досег, прилаган от някои жреци, но при нея, изглежда, не е нужен физически контакт, нито близост дори — обясни Пъг. — Нито съществува опасност да попадне в плен на съзнанието, до което се докосва. Гамина е изключително рядък талант. — Доминик се впечатли, а Пъг продължи: — Тя досяга ума и е все едно, че ти говори. Храним надежда един ден да проумеем този природен талант и да открием начин и други да се научат на това.