Нарка-то!
Мат рязко се изправи, мигом стана напълно буден. Изведнъж в съзнанието му се върна споменът за последните събития. Мъглата, падането, отчаяните викове на Аруула…
— Алкам знае — отговори генералът и направи скръбна физиономия — и няма добри новини за Маддракс.
— Какво ще рече това?
— Моите хора са наблюдавали как жената е била отвлечена.
— Отвлечена? От кого?
— От звяра нарка-то. От ужасното животно, което обитава тези планини.
— Не! — Мат поклати упорито глава, почувства как го обзема паника. — Не може да бъде!
— Това е истината — увери го генералът и подаде на Мат някакъв продълговат предмет. — Това са намерили хората ми в снега, недалеч от ямата, в която лежеше ти.
Мат го пое и с ужас установи, че става дума за кожената ножница, която Аруула носеше на гърба си. Ремъците бяха разкъсани и в горния си край кожата беше изцапана с кръв кръвта на Аруула…
Мат стисна юмруци. Бореше се с болката и скръбта, които бяха на път да го завладеят.
Аруула беше мъртва. Бе станала жертва на страшния звяр, а той не успя да го предотврати. Ако не беше паднал в проклетата яма…
— Алкам може да разбере Маддракс — уверяваше го генералът състрадателно. — И той е загубил много приятели заради звяра. Но може би не е много късно. Може би все още има надежда за жената…
— Какво? — Мат вдигна поглед.
— Моите хора и аз сме тук, за да преследваме нарка-то. Твърде дълго всяваше страх и ужас сред народа ни. От седем луни сме по петите му и макар че все още не сме успели да го заловим, научихме доста неща за него. Известни са ни навиците му и знаем, че никога не разкъсва жертвата си на самото място, а я замъква в пещерата си, за да я изяде. Значи спътницата на Маддракс може да е още жива — макар че възможността…
Мат нямаше нужда да размисля дълго. Без много да умува смъкна краката си от нара, на който лежеше и се изправи.
— Къде мога да намеря леговището на нарка-то? — попита той генерала.
— Маддракс не знае с какво се захваща. Звярът е опасен и хитър. Двайсетина от най-добрите ми воини станаха негова жертва.
— Въпреки това — изръмжа Мат. — Ще се опитам да измъкна Аруула оттам.
— Маддракс напълно ли е сигурен в това?
— Да, по дяволите. — Мат кимна решително. Знаеше, че я. Аруула не би се бавила и секунда, ако беше на неговото място Мисълта, че тя е в лапите на това животно, почти го влудяваше. Ако съществуваше дори и най-малка вероятност да е все още жива, трябваше да направи всичко възможно, за да я намери. Нямаше време за губене…
Скочи на крака и установи, че коленете му са твърде омекнали.
— Маддракс е все още твърде слаб — констатира генералът.
— Знам — потвърди Мат, — но аз трябва да се опитам да освободя спътницата си. Тя би направила същото за мен.
— Алкам разбира. — Генералът кимна.
— Имах при себе си багаж — рече Мат. — Екипировка…
— Всичко е запазено за Маддракс — увери го Алкам. — Може да си го вземе по всяко време.
— Благодаря.
С несигурни крачки Мат напусна палатката на генерала, за да зяпне от почуда навън.
— По дяволите! — изплъзна се от устата му. Намираше се посред солиден военен лагер, с ограда от яки греди, разположен в покрита със сняг падина. Наоколо се извисяваха сивите, стръмни зъбери на планините.
Палатката на Алкам се намираше в средата на лагера, беше заобиколена от безброй други със същата конструкция, но по-малки и по-ниски — жилищата на подчинените му командири и на воините. Между тях Мат видя военни машини от всякакъв вид: катапулти и копиемети, с които се занимаваха хора, облечени като Алкам и с шлемове на главите.
Но най-вече Мат се удивляваше на гигантските създания, които бяха държани в голяма кошара в края на лагера и очевидно служеха на войниците на Алкам като ездитни и товарни животни.
— Мамути — изплъзна се от устата му, докато втренчено гледаше силните животни с техните космати кожи и дългите им извити бивни.
— Ефранти — поправи го Алкам, който беше излязъл от палатката след него и с гордост оглеждаше лагера. — Това, което Маддракс вижда, е могъщата военна сила на Асмарк. Ние потеглихме, за да убием нарка-то. Прекалено дълго време звярът прави проходите несигурни. Вече безброй странници са станали негова жертва.
— Защо отдавна не сте спипали гадината?
— Защото нарка-то е коварен и хитър. Досега все се измъкваше, въпреки че сме му залагали безброй капани.
— Разбирам — каза Мат — и изведнъж го споходи неприятно подозрение. — Ямата, в която паднах…