Това подтикваше Мат да изследва загадката, но без помощта на химик или биолог с добра апаратура не би се окичил с лаври.
— Сега ти е известна тайната ни — каза неочаквано Сам, а също така и защо Алкам иска да ни унищожи.
— Значи и той знае за извора?
— Преди много години наши ловци намерили млад мъж навън в ледената пустош. Заблудил се, почти замръзнал и умирал от глад. Донесли го в селото и спасили живота му, като го положили в извора. Но той им се отблагодарил зле. Избягал и се заклел един ден да се върне и завладее извора.
— Алкам — отгатна Мат.
— Така е. Безогледно и без скрупули се издигнал до военачалник на Асмарк и сега признава една-единствена цел: да направи свое притежание извора на нарките.
Мат разбираше. За всеки военачалник изворът беше с неизмерима стойност, защото войниците му вече нямаше да умират от раните си.
— Който притежава извора — констатира Матю ужасен, — е практически непобедим…
— Алкам мечтае с войската си да премине през планините и да отиде на юг, за да основе там могъщо царство, в което ще управлява само той.
— Ама че новина — рече Мат. Някои неща никога не се променяха… — И единственото нещо, което го възпрепятства, е нарка-то.
— Точно така, Маддракс — нахлу някакъв глас откъм входа на пещерата. Старият Йорл беше влязъл незабелязано. — Сега разбираш защо нарките се опитват на всяка цена да запазят легендата жива. Денят, в който Алкам разкрие, че нарка-то вече не съществува, ще бъде гибелен за всички нас.
— Но този ден е съвсем предстоящ — предсказа Мат мрачно. — Бях в лагера на Алкам и видях войската му. С вашия макет нямате никакъв шанс срещу тази превъзхождаща сила.
— Знам това — потвърди старецът — и съм загрижен. Дните на нарките са преброени, ако не стане чудо.
— Хм — измънка Мат. Сбърчи чело и размисли. Последните парчета от пъзела се наместиха.
Стана му ясно защо Алкам му е разказал за страховития звяр нарка-то. Генералът от самото начало си е направил сметката, че Мат ще тръгне да убива звяра. Вероятно войниците на Алкам са му разказали за „гърмящата ръка на Маддракс“ и той е сметнал, че с такова вълшебно оръжие чудовището може лесно да бъде убито. Значи той, тъй да се каже, е изпратил Мат, за да му свърши работата. Много хитро!
А Аруула?
Мат се почувства като идиот, когато му стана ясно, че и в този пункт е бил изигран. Не нарка-то е отвлякъл Аруула, ами самият Алкам! Вероятно по време на бягството е била сразена от неговите хора и си е измислил целия този бездарен спектакъл, за да се отърве по удобен начин от най-големия си враг — нарка-то.
Генералът всичко беше натъкмил чудесно, само едно нещо не бе взел предвид — че всяващият ужас звяр отдавна вече не е жив…
Мат кипеше от гняв. На лицето му се изписа мрачна усмивка.
— Трябва да предприемем нещо — каза той решително. Алкам ме излъга. Той е човекът, който държи Аруула в плен.
— Такъв му е нравът — потвърди Йорл. — Ненапразно го наричат Алкам Страшният. Цял Асмарк трепери под властта му. Той е хитър, прикрит и коварен…
— …и ще бъде наказан за онова, което е извършил — увери ги Мат.
— Как? — Йорл гледаше отчаяно в земята. — Войската му е голяма и силна. Сами срещу нея нарките нямат дори минимален шанс.
— Но вие трябва да се отбранявате — настоя Мат. — Това е единственият ви шанс за оцеляване.
— Ако това е единственият шанс — рече обезкуражен старецът, — тогава нямаме никакъв шанс.
— Но… — Мат отправи към Сам въпросителен поглед и видя, че и в нейните очи се четеше същото примирение, както при баща й. Естествено — какво можеха да сторят шепа ловци и селяни срещу стегната армия, която се задаваше с военни машини и ефранти?
Но трябваше да съществува някаква възможност да се отбранява селото и да се пратят по дяволите Алкам и неговата банда убийци. И да се освободи Аруула…
Мат се огледа с изучаващ поглед, взря се нагоре в мощния свод. Накрая погледът му се спря на извора, който бликаше, плискаше и бълбукаше в пещерата.
— Мисля — каза той внезапно, — че знам начин…
— Наистина ли? — попита Сам, изпълнена с надежда.
— Мисля, че да — потвърди Мат, — но нищо не може обещава. Има риск — и вие трябва ми се доверява напълно.
— Нямаме какво да губим — заяви Йорл.
— Добре — Мат кимна. — Имам план. Първо ще освободя Аруула и тогава…
— Ами…, ако вече не е жива? — възрази Сам.
Мат вдигна очи, отправи към младата нарка пронизващ поглед.
— Тогава Вудан да му е на помощ на Алкам — каза той тихо.
Жената се беше сгушила на голия под. Беше обърната с гръб към мъжете, които се тълпяха и шумно се лигавеха на входа на палатката. Дълга около четири лакти верига, увита около глезените й, възпрепятстваше бягството й.