Изработените от животински кожи платна, които представляваха стените на кръглата палатка, внезапно паднаха — и се появиха десетки стрелци с лък с насочени към Мат готови за стрелба оръжия.
— Както вижда Маддракс, взел съм предохранителни мерки — заяви Алкам триумфално. — Ако Маддракс ме убие, самият той ще умре в следващия миг, пронизан от стрели.
Мат Дракс трескаво се огледа. „Този подъл кучи син!“ Погледите им се срещнаха и като че замръзнаха във въздуха.
— Имаш право — обясни Матю внезапно и бавно отпусна оръжието си.
Алкам вече си помисли, че желанията му са се осъществили, когато Мат неочаквано натисна спусъка. Не се беше прицелил в Алкам, а в главата на нарка-то, която лежеше на пода, без никой да й обръща внимание. И не държеше в ръката си своята Берета, ами сигналния пистолет от аварийния пакет.
Всичко стана за части от секундата.
С оглушителен трясък, който накара стрелците с лък да замръзнат от уплаха, сигналната ракета излетя от дулото и експлодира с ярка светлина, която заслепи всички, които — както и Мат — в този момент не бяха затворили очите си. Пламъкът обгърна главата на нарка-то и напоената с масло козина веднага се запали.
Черепът пламна с глухо изфущяване и след всяка следваща секунда се превръщаше в алено кълбо.
Алкам, който стоеше в непосредствена близост, беше обзет от пламъци. Непоносима горещина се разнесе на всички страни. Огънят обгърна взривообразно цялата палатка, незабавно подпали дървените подпори и кожените платна.
Сред заслепените стрелци с лък настъпи ужасна паника. Някои бяха твърде близо до пламъците и нададоха ужасяващи викове, когато дрехите им се подпалиха, други побягнаха слепешката. Трети пък се хвърлиха ужасени на пода, защото помислиха, че Оргуудоо е извършил унищожително огнено чудо. Нито един не помисляше да стреля срещу Маддракс.
В продължение на няколко секунди цареше неописуема суматоха. Пламъците съскаха, мъжете крещяха с цяло гърло. Изплашените стражи дотичаха, воини се лутаха като живи факли в тъмнината, в агонията си подпалиха и други палатки. И самият Алкам, целият в пламъци, побягна навън и се хвърли в снега.
Възползвайки се от хаоса, Мат изчезна. Сграбчи първия войник, който му се изпречи на пътя.
— Жената! — заповяда му с гръмлив глас. — Варварката! Къде е?
Войникът така и не разбра кога Мат успя да опре в гушата му дулото на „Берета“-та, която беше сменил след сигналния пистолет. Воинът никога не бе виждал такова оръжие — но не се съмняваше, че то притежава могъща магия и може да откъсне главата от шията му.
— Във… в червената палатка — запелтечи той.
Мат го отблъсна от себе си и се втурна надолу по уличката между жилищата на воините. Някъде дадоха сигнал за тревога. С възбудени викове войниците наизлязоха от палатките и забързаха към бушуващия пожар.
Никой от тях не му обърна внимание. Кожената наметка, която носеше, и тъмнината му помогнаха необезпокояван да стигне до червената палатка, която му беше описал воинът. Нахълта в нея и благодари на Твореца, когато видя Аруула жива и здрава.
— Маддракс! — Лицето й се проясни, когато го видя. — Щом чух гърма, знаех, че може да си само ти…
— Да се разкараме оттук — заяви Мат, радостен, че отново може да използва родния си език. Пристъпи до Аруула, прегърна я, за да я предпази, и насочи „Берета“-та към веригата, поставена около глезена на варварката.
Куршумът разкъса ръждясалия метал. Аруула беше свободна.
Мат хвана младата жена за ръка и понечи да я помъкне със себе си, но тя спря, притегли го към себе си и нежно го целуна в устата.
Топло чувство обзе Мат. Отново осъзна, че Аруула беше за него нещо повече от боен другар. Отвърна на целувката й и за кратък миг изглеждаше, че виковете на войниците и пращенето на огъня принадлежат на друг, чужд свят.
Тогава побягнаха.
Презглава излетяха от палатката и само на косъм се разминаха с лъскавото острие, което се стрелна откъм тъмното нощно небе.
Със светкавична реакция Мат блъсна Аруула настрани, направи скок напред и се претърколи. Веднага отново се изправи на крака, обърна се и видя пред себе си едър боец. Дангалакът държеше в ръцете си двурък меч, който размахваше заплашително във въздуха.
— Умри — каза той задъхано, с гърлен глас.
— Сори, момко — изръмжа Маддракс извинително. — Нямам време…
С тези думи вдигна пистолета си и стреля. А великанът, чието коляно куршумът разтроши, изпусна оръжието си и със стон се строполи.
Аруула не се бави нито миг и грабна безстопанствения меч.