— О, господи! Каква радост и същевременно каква мъка! Сиусите ме познават, а знаят също и имената на моите спътници.
— Тъй! Дано и нас ни оставят тук. Тогава ще научите всичко необходимо.
Въпреки че вождът не разбираше нито дума, той все пак бе наострил уши. Изглежда, искаше да отгатне смисъла на изреченията по интонацията. Острият му поглед шареше между Бауман и неговия син. Но наблюденията му останаха безрезултатни. Мартин се владееше толкова добре, че лицето му имаше напълно безразличен израз, макар мъката, която изпита при вида на баща си, да късаше сърцето му.
— Е — попита явно разочарованият вожд, — пленниците казаха ли имената си?
— Да — отвърна Джими. — Но ти вече си ги знаел.
— Мислех, че са ме излъгали. Ти и твоите спътници също ще останете тук.
Престорената любезност изчезна от лицето на вожда. Той направи знак на един огелала да се приближи. Двамата изпразниха джобовете на пленниците и после ги вързаха с ремъци.
— Знаменито! — изръмжа Дейви, когато видя и последната вещ да изчезва от джобовете му. — Учудва ме само, че тези разбойници не ни взеха и дрехите.
— Джими — зашепна Хобъл Франк, — тая история хич не ми харесва. Този негодник е човекът, който на времето ме осакати със своя изстрел.
Новите пленници бяха сложени на земята до старите. Вождът се отдалечи, оставяйки няколко пазачи.
Нещастниците не се осмеляваха да разговарят на висок глас. Само си шепнеха. Мартин беше попаднал точно до баща си и естествено това обстоятелство бе използвано от двамата, за да си разкажат взаимно преживелиците. След известно време се приближи воин на сиусите, развърза краката на един от старите пленници и му заповяда да го последва. Човекът не можеше да върви. С мъка се заклатушка до червенокожия.
— Какво ли ще искат от него? — попита Бауман така, че Дейви го чу.
— Ще му отредят ролята на предател — предположи Дългия.
— Цяло щастие е, че моите спътници досега не казаха нищо за помощта, която очакваме.
— Да, но все пак споменава нещо.
— То не е опасно. Трябва да внимаваме и да не съобщаваме на този човек нищо важно след като се върне при нас! Най-напред се налага да се убедим, че можем да му се доверяваме.
Предположението на Дейви се оказа вярно. Човекът бе отведен при вожда, който го посрещна с мрачен поглед. Нещастникът не бе в състояние да се държи на крака. Трябваше да седне:
— Знаеш ли каква участ те чака? — попита го вождът.
— Да — отговори утвърдително пленникът с отпаднал глас, — достатъчно често сте ни го казвали.
— Смъртта ви е сигурна, най-мъчителната смърт. Ще изтърпите неизказани изтезания, за да бъде почетена гробницата, на която ще умрете. Какво би дал, ако можеха да ти бъдат спестени тези мъчения или ако можеше да спасиш живота си?
— Та нима е възможно да се спася? Какво би трябвало да направя? — попита душевно изтерзаният и физически полумъртъв човек.
— Да отговориш на въпросите ми. После ще ти подаря живота. Ловеца на мечки има ли син?
— Да.
— Да не е младежът, който е между заловените?
— Той е.
— А кой е онзи дребосък, който куца?
— Приятел на Ловеца на мечки, Хобъл Франк.
— Опитай се да разбереш как са се срещнали с Вокаде, дали наоколо се намират и други бледолики и какви са намеренията им! Научиш ли всичко това, ще те освободя. Но пази се да не те заподозрат!
Човекът беше отведен обратно при другите пленници и краката му отново бяха вързани.
Останалите мълчаха, а той също си кротуваше. Нещо му тежеше на сърцето. Иначе той беше голям добряк и свестен човек. Като се поразмисли над поведението на вожда, започна да му се вижда доста невероятно червенокожият да удържи на думата си. Разбра, че се беше оставил да го надхитрят. Абсолютно нищо не трябваше да му казва. Колкото по-дълго размисляше, толкова по-добре чувстваше, че не бива да се доверява на Тежкия мокасин и че негов дълг е да съобщи на Бауман онова, за което бе говорил с вожда.
Ловеца на мечки го изпревари. След като мина доста време, той го попита:
— Е, сър, толкова си мълчалив! Къде ходи?
— При вожда.
— Така си и мислех. А какво искаше от тебе?
— Ще ти кажа най-откровено. Искаше да научи кои са Мартин и Франк и аз му казах, защото ми обеща свободата.
— По-голяма глупост от тази не си могъл да направиш. Е, а какво става със свободата ти?
— Ще ме пусне едва след като разбера как някой си Вокаде се е срещнал с останалите джентълмени и дали из околността има и други бели.
— Тъй! И ти вярваш, че този негодник ще удържи на обещанието си?