Хората в селото бяха свикнали да ги виждат заедно. Всичко това изглеждаше напълно естествено. Докато не дойде денят, в който Урания се сдоби с първата си менструация. Тогава всичко се промени. Забраниха ѝ да се движи в компанията на момчетата, а дори когато беше с Алексис трябваше да бъде с придружител.
По навик тя се опита да се разбунтува, ала напразно. Двамата братовчеди копнееха да бъдат заедно, както бяха копнели винаги, макар да знаеха, че никой няма да одобри чувствата, които изпитваха един към друг. Любовта на малък остров, под зоркия поглед на всички, беше трудна работа. Но както се казва в една поговорка, щом има желание, се намира и начин. Начинът, който избраха Урания и Алексис, беше да се срещат тайно.
Втора глава
За разлика от своите родители, баби и дядовци преди тях, които до един бяха напуснали училище в първия възможен момент или изобщо не бяха ходили на училище, Алексис, Урания и нейната любима сестра Калиопа, която беше само година по-малка от нея, решиха, че искат да продължат учението си и след общоприетата за селото училищна възраст. Особено силно привлечена от учението беше Урания. Едва навършила десет, тя вече беше наясно, че иска да стане учителка.
Селото разполагаше само с един учител за всички класове. Системата беше достатъчно адекватна за първите шест години от основното образование, но ако някое дете поискаше да продължи нагоре, трябваше да пътува до Лимни — най-големия град на острова.
Първоначално сред фамилията се разгоряха ожесточени дебати дали на момичетата трябва да се позволи да учат по-нагоре, или няма да е най-добре да си останат вкъщи, за да се учат на домакинство и на останалите женски дейности, за да се подготвят за брак. За Алексис, естествено, нямаше никакви спорове — той беше момче. Но Урания беше непреклонна, а Калиопа, която обожаваше по-голямата си сестра, реши да стои плътно до нея. Хрисула също нямаше нищо против дъщерите ѝ да получат образование — нещо, което тя винаги беше искала, но така и не беше получила. Селската учителка, която постоянно хвалеше двете сестри като своите най-добри ученички, също застана на тяхна страна.
— Много рядко се среща толкова силно, умно и волево момиче като вашата Урания — каза един ден тя на двамата родители. — В нейната красива главица има невероятен мозък, съчетан с жажда за знания! По-малката също е интелигентна, същинска перла! Би било грехота да не им позволите да продължат образованието си!
Думите на учителката докоснаха една забравена струна в сърцето на Хрисула и тя твърдо реши да направи всичко възможно нейните дъщери да получат онова, от което тя бе лишена.
— Можем да си го позволим, Андрикос! — каза една вечер тя на съпруга си. — Другите три момичета нямат интерес към ученето, така че ще останат да ми помагат. Мисля, че са предостатъчни. Но големите две са благословени с невероятен ум и не трябва да заставаме на пътя им! Да, нямаме синове, но Господ ни е дарил с две дъщери, които са умни колкото момчета!
Андрикос изпъчи гордо гърди и кимна в знак на съгласие. Вярно си беше — двете му най-големи момичета попиваха знанията като онези великолепни сюнгери, които той вадеше от Егейско море и продаваше по пазарите на висока цена! Но той беше силно притеснен да изпусне от поглед момичетата си и ужасен от това какво ще кажат хората.
— Но как да ги пуснем в града съвсем сами, без придружител? — обърна се той към съпругата си. — Какво ще кажат хората в селото?!
До този момент образоваността никога не беше сред предпочитаните качества при избора на булка. Всички очакваха от една дъщеря да си седи у дома, да бъде скромна и покорна и да се научи да бъде добра майка и съпруга — твърде многото знания за света дори бяха нежелателни. Традицията определяше брака като единствен приоритет за момичетата. Но за голям късмет на двете сестри, майка им се оказа на тяхна страна, а баща им — сговорчив мъж, който беше скроен по-широко от съселяните си.
Тъй като не успя да измисли нищо друго, Хрисула реши, че Алексис ще трябва да бъде придружител и защитник на момичетата.
— Твоят племенник е като брат на нашите дъщери! — напомни тя на съпруга си. — Той не е като другите момчета, ще се грижи за момичетата! А ако на някого от селото започне да му знае много устата, толкова по-зле за него!