— Не се тревожи, Калиопа му! — успокои я Урания и хвана двете ѝ ръце. — Ти си единственият човек, на когото признавам!
— Ама вие наистина ли се обичате? — попита разтревожено Калиопа.
— Да, обичаме се! И някой ден ще се оженим! Сигурна съм в това! — отговори уверено сестра ѝ.
— Но как изобщо ще го направите? — ахна по-малката сестра. — Никога няма да ви позволят!
— Засега не знам, но все ще измислим нещо. Докато имам до себе си теб и Алексис, всичко ще бъде наред!
А после, макар и силно притеснена за сестра си, Калиопа се закле да пази тайната ѝ, и обеща, че ще стори всичко по силите си никой никога да не я научи.
Трета глава
Годините минаваха и двамата братовчеди установиха, че пътуването до училище и обратно не им е достатъчно. Насладата от близостта на телата им, докато се возеха в автобуса, вече не ги задоволяваше. Но със съюзник като Калиопа, която винаги беше готова да им осигури прикритие, понякога ставаше възможно да избягат от бдителните погледи на семействата си и да останат насаме.
— Не е честно! — повтаряха те отново и отново. — Защо е трябвало да се родим с роднинска връзка?!
Междувременно кандидатите за ръката на Урания не спираха да изпращат сватовници, макар че хората като че ли започваха да се питат какво не ѝ е наред на тази зашеметяваща красавица, че се интересува само от книги, а не от брак.
— Все още съм млада — каза един ден тя на Алексис, когато двамата бяха успели да се измъкнат и да се скрият в корубата на едно дърво, за да се целуват. — Все още мога да ги държа на разстояние, но не за дълго.
— Искаш да кажеш, че ще настъпи момент, когато ще трябва да приемеш някого от тях, така ли? — прошепна той и я придърпа по-близо до себе си.
— Никога! Казвала съм ти неведнъж, Лекси, че бих предпочела да умра, отколкото да се омъжа за друг! Ако не мога да бъда твоя съпруга, няма да бъда ничия! Просто няма да се омъжа никога! Не могат да ме омъжат насила!
— Знаеш ли, напоследък мислих много — отбеляза той. — И заключих, че единственият начин да бъдем заедно, е да избягаме!
— Да! — закима ентусиазирано тя. Ти трябва да ме откраднеш, а после ще избягаме в друга страна, където правилата са различни от нашите!
— Хората постоянно го правят.
— Да, знам! — проблеснаха развълнувано очите на Урания. — Например чичото на нашите бащи откраднал любимата си, защото цялото село смятало, че тя не е достатъчно добра за него и после двамата отишли да живеят на материка. Оттогава никой не ги е виждал.
— И ние ще направим така. Аз ще напусна училище, ще си намеря работа, ще започна да спестявам, а после един ден ще се върна да те открадна и никога повече няма да се върнем тук!
— А после, когато се установим някъде, ще пратим някого да доведе и Калиопа. Иначе ще омъжат и нея за някого, когото тя не обича!
Урания се вбесяваше всеки път, когато се сетеше за брачните традиции на острова. От всяко момиче се очакваше да се омъжи за мъж, когото нито познава, нито обича, а после трябваше да легне в леглото на този мъж и да му отдаде тялото си. Дори самата мисъл за това беше достатъчна, за да събуди в душата ѝ ярост и гняв. Имаше и други неща, най-вече начинът на живот на съселяните ѝ, който беше започнала да поставя под въпрос. Любовта ѝ към книгите, която не се ограничаваше със задължителната училищна литература, ѝ позволяваше да надзърне в светове, намиращи се далеч отвъд тесните хоризонти на техния остров.
— Никога няма да се подчиня на варварските им обичаи! — беше отсякла тя веднъж пред Алексис. Имаше предвид древния обичай за доказване девствеността на булката след първата брачна нощ.
Традициите изискваха изпълняване на сложен ритуал, при който женихът трябваше да се появи на прозореца на спалнята и да обяви девствеността на булката, като започне да се удря по гърдите като неандерталец и после да произведе три изстрела с ловната си пушка във въздуха. И накрая, сякаш това не беше достатъчно, изцапаният с кръв чаршаф от първата брачна нощ трябваше да бъде увесен на същия този прозорец, за да може цялото село да се увери в заявлението на жениха.
— Хората на този остров все още живеят в Средновековието! Няма да позволя някой мъж, който и да е той, да обявява с крясъци пред целия свят дали съм девствена, или не! — продължи побесняла тя.
— Няма да ти се наложи! — отговори с усмивка Алексис. — Нали ще се омъжиш за мен?!
— Когато решим да се любим за първи път, ще си бъде само наша работа и ничия друга! — каза му тя и само при мисълта за това Алексис се разтрепери.