Един ден в началото на лятото, докато се разхождаха по брега след училище, Урания хвана Алексис за ръка и с дяволита усмивка му напомни, че петнайсетият ѝ рожден ден наближава.
— След като всички смятат, че на петнайсет съм годна за женитба, значи ще бъда годна и да стана твоя завинаги! — изрече тя и го целуна.
Всичко беше планирано. Калиопа щеше да се престори на болна, щеше да си легне по-рано в леглото, което споделяше със сестра си, и щеше да помоли Урания да ѝ прави компания. След настъпването на залеза Урания щеше да се измъкне от прозореца на тяхната стая и да побегне към пустия плаж, за да се срещне с Алексис преди изгрева на пълната луна, която можеше да ги издаде.
— Бързо! — прошепна уплашено и напрегнато Калиопа, придържайки прозореца за сестра си. — Внимавай! — подвикна тихичко, но Урания вече тичаше в нощта към обятията на Алексис.
Двамата влюбени неведнъж бяха говорили как ще стане всичко, затова, когато моментът настъпи, бяха напълно подготвени за своята първа любовна нощ. Алексис, който напоследък често ходеше до града съвсем сам, се беше отбил тайничко в една бръснарница и за първи път през живота си беше купил презерватив. Любенето им беше точно толкова непохватно, колкото първите опити на всеки млад човек, но нежните им чувства един към друг им помогнаха да се предадат на инстинктите си и да се оставят те да ги водят. След това останаха дълго в обятията си, близки като никога досега, и се заклеха във вечна любов.
По-късно през същото лято имаха още любовни срещи и всяка от тях беше по-добра от предишната. Освен съюзник на Урания, Калиопа беше и нейна най-добра приятелка и довереница. Късно вечер, когато двете сестри лежаха в едно и също легло, тя молеше кака си да ѝ разкаже за мистериите на секса.
— Сякаш двете тела стават едно — започна Урания.
— Първия път боли ли? — запита по-малката ѝ сестра със страх в гласа.
— Все едно те ръгат с нажежен ръжен — изкиска се Урания. — Но на мен не ми пукаше. Струва си цялата болка! Ще видиш, че когато пораснеш и се влюбиш, на теб също няма да ти пука!
Младите момичета постоянно бяха плашени от разказите за мъчителната болка при първия полов акт, да не говорим пък за ужаса, който пораждаха у тях историите за раждане. Затова за всяка булка радостта, която изпитваше в деня на сватбата си, обикновено беше помрачавана от грозните предчувствия за онова, което щеше да последва през нощта.
Въпреки че възрастовата разлика между двете сестри беше незначителна, Калиопа изглеждаше доста по-малка от сестра си. С по-нисък ръст и деликатни кости, тя не беше толкова женствена и зряла като Урания. Косата ѝ с цвят на кестен обрамчваше с гъсти къдрици вечно напрегнатото ѝ нежно личице, а огромните и кафяви очи сякаш стаяваха тревогите на целия свят. Потънали в своя свят на любов и блаженство, нито Урания, нито Алексис се притесняваха особено за каквото и да било. Калиопа често се страхуваше и заради тях.
— Ами ако ви открият? — шепнеше тя понякога на сестра си вечер в леглото. — Какво ще ви сторят, а?
— Не се тревожи, сестричке, няма да ни открият! А и да ни открият, нали имаме план! — отвръщаше все така шепнешком Урания.
Двамата влюбени продължиха с тайните си срещи до края на лятото. Но щом се върнаха на училище, нещата се промениха. Ученето беше повече и всяка вечер имаха да пишат тонове домашни работи. Алексис имаше талант за математиката, която за Урания беше проблем и затова тя имаше нужда от неговата помощ. Когато отидеше в неговата стая да си пишат домашните, не можеха да се концентрират, а желанието да се докосват излизаше извън техния контрол. В една такава вечер, когато знаеха, че са съвсем сами в цялата къща, изкушението се оказа твърде голямо, за да му устоят.
Навън беше започнало да се смрачава, а в стаята вече цареше мрак. Алексис беше включил настолната лампа на малкото си бюро, но тя осветяваше слабо само учебниците пред тях. Горещината, излъчвана от телата им, беше опияняваща. Устните на Урания изглеждаха по-червени, по-плътни и по-влажни от когато и да било, косата ѝ ухаеше на розова вода, а тъмните ѝ очи проблясваха в полумрака.
Само потъркването на бедрото на Алексис о нейното беше достатъчно, за да я накара да изгуби ума и дума. Атмосферата беше наелектризирана. Те знаеха, че е рисковано, знаеха, че е лудост, но не бяха в състояние да се въздържат. Хвърлиха се в обятията си и за първи път се озоваха върху меката повърхност на легло. Забравили напълно за целия свят, отдадени само един на друг, те чуваха единствено звука от сливането на телата си. Нищо друго нямаше значение в този момент.