— Къде отивате?
— Никъде. Някъде. Трябва да помисля.
— Тогава ще дойда с вас.
— Да не би да си оглушала? Не те искам тук. — Той продължи напред из шубраците, като ускори крачка така, че тя трябваше да тича, за да е до него.
Гейдж не й обръщаше внимание, сякаш беше някаква хрътка, тичаща по петите му.
Вървяха, докато сивите небеса се оцветиха в нежнорозово, след което блесна ярко слънце.
Брин не можеше да диша и в дясната й страна се появи болка. Мили Боже, нямаше ли той да спре някога?
Като стигнаха до един малък поток, Гейдж се завъртя към нея и процеди:
— Задъхала си се като кон, който е на път да окуцее, глупава жено.
— Няма да окуцея. — Брин пое дълбоко дъх, благодарна за кратката почивка. — Мога да вървя още, щом и вие можете.
За миг Гейдж я загледа втренчено, сетне коленичи до потока и започна да плиска лицето си с вода. Тя седна до него, хванала се за гърдите. Той й се ухили.
— Какво има?
— Нищо. — Тя коленичи, загреба вода с шепи и ги вдигна, за да пие. — Вашата крачка е по-голяма от моята.
— Тогава не биваше да си такъв инат.
— Нищо друго не можех да направя. — Тя го огледа и не видя нищо особено. Всичко беше вътре в него — мрачно, болезнено. Трябваше да излезе навън, но тя не знаеше дали ще е способна да го понесе. — Във вас има твърде много болка.
— Не ме боли. — Той я огледа присмехулно. — А и какво, ако е така? Какво можеш да направиш? Да не би да имаш вълшебен мехлем, който лекува душата, както тялото?
— Нямам.
— Тогава, да не би да се каниш да ме докоснеш и да излекуваш раната ми?
— Не мога да ви докосвам.
— Защо не? — Той протегна ръце с блеснали от безумие очи.
— Ела и легни до мен, както направи с Малик. Дай да видим каква магия можеш да сториш.
Брин се отдръпна от него. Самата мисъл да се съедини с него я плашеше панически.
— В мен няма магия. — Тя погледна надолу към отражението му във водата на потока. Образът му беше изкривен и се възприемаше по-лесно от реалността. — Толкова много ли обичахте Хардраада?
Той не отговори.
Отровата трябваше да излезе.
— Намирам за странно, че сте го обичали, когато Малик твърди, че е отказал да ви признае за свой син.
— Не го обичам. — Гейдж се усмихна горчиво. — Обичах трона му, но той не сметна за редно да ми го даде.
— Мисля, че става дума за нещо повече от трона.
— Значи си глупачка. Защо да обичам един човек, който ме е прокудил от земите си?
— Прокудил ви е? Защо?
— Защото в мен виждаше прекалено много себе си. Боеше се, че ще посегна да взема онова, което не ми даваше. — Гейдж сви рамене. — Навярно е бил прав. След време сигурно щях да се замисля да сложа отрова в бирата му.
— Никога нямаше да го направите.
— Той мислеше, че съм способен на това.
— Тогава значи той е бил глупакът. Никога не бихте го сторили на човек, когото обичате. — Тя вдигна поглед от потока. — А вие наистина сте обичали Хардраада.
— Казах ти, че не съм го… — Той спря и сви рамене. — Може би му се възхищавах, когато го видях за първи път. Бях младо момче, а той сякаш беше… всичко. Бе навярно най-великият воин, който ще познаваме някога, и постоянно търсеше нови победи. И въпреки това жадно се наслаждаваше на живота.
— Как стана така, че го познахте?
— Изпратиха ме в неговия двор, когато бях на дванайсет. — Гейдж изкриви устни. — Дядо ми беше много амбициозен. Когато го срещнал във Византия, изпречил на пътя му дъщеря си, надявайки се, че Хардраада ще се влюби достатъчно, за да се омъжи за нея. Било фалшива надежда, но Хардраада наистина спал с нея, преди да се върне в Норвегия.
— И дядо ви ви изпрати при Хардраада ли?
— Защо не? Какъв по-добър начин за един търговец да се издигне в света от това да има внук принц?
— А майка ви?
— Дядо ми й позволил да отиде в Константинопол, когато ме отбила. Тя си била изпълнила дълга, а и животът в селото й се струвал прекалено труден и срамен, тъй като била майка на копеле.
А колко ли тежък е бил животът на копелето в онова френско село? — помисли си Брин тъжно. Без майка, с дядо, който искал да го използва за свои цели, и с баща, който се е отнасял с него с безгрижна обич, докогато не е представлявал никаква заплаха за трона му.
Този мирен период не може да е продължил дълго. Гейдж никога не би се свивал на задна линия, той беше мъж, с когото е трябвало да се съобразяват. Брин почти пожела да види Хардраада и младия Гейдж заедно.
— Кога те прогони той?
— Върнах се в Нормандия преди няколко години.
Бе напуснал Хардраада, за да стане принцът на търговците, когато му е било отказано рожденото право. Гейдж никога не би приел поражението, той би продължил да се бори за победа.