Гейдж е многолик — поет, търговец, воин. Ти си видяла само воина.
Изглежда обаче на Адуин той позволи да види и друга негова страна. Трябва да съм щастлива, а не вбесена, каза си Брин. Адуин се нуждаеше от колкото се може повече доброта.
— Много сте любезен, но в мен няма никаква красота. — Адуин вдигна ръка към черните кръгове под очите си. — Чувствам се помръкнала като загасена свещ.
— Значи трябва да запалим свещта. — Гейдж се усмихна. — Довери се на Брин. Тя, изглежда, е много умела в това.
— Аз й вярвам. — Адуин посегна и взе ръката на Брин. — Винаги съм й вярвала. — Тя погледна към Гейдж. — Но тя често пъти вижда онова, което е практично, вместо това, което е правилно. Не би трябвало да лежа в една постеля с мъж. — Адуин махна с ръка към Малик в другия край на леглото. — Трябва да ме преместят от това легло.
Малик въздъхна.
— Знаех си, че няма да е за дълго. Искаш ли да видиш как ще се поболея и ще умра от меланхолия?
— Трябва да ме преместят — повтори твърдо тя и посочи нара в другия край на стаята, на който предишната нощ бе спала Алис. — Сигурно може да се донесе още един нар, върху който да ме сложите.
— Уверявам ви, че Малик е твърде болен, за да се държи другояче, освен напълно галантно. — Сетне, изкривил устни, Гейдж додаде: — Макар след няколко седмици може се окаже, че тревогата ви е основателна.
Адуин стисна зъби.
— Трябва да се преместя. — Тя властно подаде ръце. — Моля ви.
— Както искате. — Гейдж я вдигна, пренесе я през стаята и я настани много внимателно върху нара.
— Не! — запротестира Малик. — Ако трябва някой да се мести, това съм аз. Нейно право е да остане тук. Това е нейното легло, нейната стая.
— Аз нямам права. — Устните на Адуин се извиха горчиво. — Моят съпруг и господар даде ясно да се разбере това. Нарът е предпазен от вятъра и студа и е много по-удобен от онзи, на който ме изпрати в конюшнята.
Малик изруга полугласно.
— Аз ще легна на нара. Донеси я тук и премести мен, Гейдж.
— Ще остана, където съм — рече твърдо Адуин. — Изборът да се преместя е мой. Пък и не съм тежко ранена. Вие трябва да лежите в леглото.
— А що за мъж ще съм аз, щом позволявам подобно нещо? — отвърна Малик. — Гейдж, ти трябва да…
— Нищо няма да направя. — Гейдж гледаше засмян ту едното войнствено лице, ту другото. — Докато не уредите кавгата помежду си. Отказвам да прекарвам деня си, местейки тела насам-натам. Лейди Адуин е лека като перце, но ти не си. — Той се обърна към Брин. — Вземи си наметалото.
Тя го погледна учудено.
— Защо?
— Ще излезем навън с конете да разгледаме имотите. Ти ще ми покажеш красотите на Редфърн. Не чу ли указанията на лорд Ричард?
— Не се подчинявам на лорд Ричард.
Той срещна гневния й поглед.
— Тогава ела, защото аз те моля.
Гейдж се опитваше да й каже нещо. Тя не можеше да откъсне очите си от неговите.
— А ако откажа?
— Ще отида сам.
Той я молеше, не изискваше от нея. Удоволствието от това беше толкова голямо, че тя инстинктивно се отдръпна от него.
— Трябва да остана тук и…
С нормандеца може да стане някаква злополука. Прониза я страх, като си спомни думите на Делмас.
— Би било глупаво да бродиш сам из вражеска земя. Вземи капитан Льофон.
— Мисля да не го вземам. Никога не бива да позволяваш на победения враг да мисли, че се боиш от него. — Той тръгна към вратата. — Ако отказваш да ме удостоиш с компанията си днес, ще опитам пак утре.
Стрела, изстреляна от засада. Нападение от хората на Ричард, докато Гейдж язди през гората. Утре може да се окаже мъртъв.
— Не! — Брин се обърна и взе наметалото си. — Ще дойда с теб. Ще те чакам на двора. Трябва да отида в кухнята и да кажа на Алис да се грижи за Адуин и Малик.
— Имотът не е толкова лош, колкото си помислих, когато видях за първи път това грубо обиталище — каза Гейдж. — Поне полетата изглеждат плодородни и добре обработвани. — Погледът му се премести към гората на север. — Как е с дивеча?
— Лорд Ричард и васалите му май намират много дивеч за лов. — Брин набързо погледна през рамо към един земеделец, който се бе спрял, за да ги огледа, докато минават. Погледът му бе любопитен, в него нямаше заплаха, установи тя с облекчение.
Обърна се и видя как Гейдж я гледа с присвити очи.
— Ти си тази, която изглежда преследвана — рече нежно той. — Очакваш ли някой да ни проследи?
Брин се насили да се усмихне.
— От къде на къде? — попита тя, сетне промени темата. — Глиганът, който сервираха снощи в голямата зала, несъмнено е бил убит в тази гора. Лорд Ричард често се връща с едър дивеч.