— Значи е добър ловец, а?
— Да. Много добър. — Брин все още усещаше втренчения поглед на Гейдж, но упорито го избягваше. — Доставя му удоволствие да убива. — Тя пак погледна през рамо. — Селянинът отново жънеше. — Готов ли си да се връщаме в замъка?
— Не, смятам да отидем да видим дали дивечът в гората е толкова много, колкото твърдиш.
— Не!
— Защо не? Ти обичаш гората. С какво тази гора е по-различна?
— Много е далече.
Гейдж вдигна вежди.
— На четвърт миля?
Той нямаше да се откаже. Брин отчаяно търсеше как да го отклони.
— Искаш ли да видиш къде съм посадила билките за моите мазила?
— В гората ли е?
Тя кимна.
— Тук наблизо. — Никой не знаеше за нейната малка градина. Ако можеше да го задържи там до здрач, навярно той нямаше да се осмели да навлезе по-навътре в гората. — Много приятно място е.
Гейдж й махна да мине пред него.
— Тогава нека отидем там.
Малката просека бе напълно скрита сред гъст шубрак и трябваше да се преборят с него, за да преминат. Както обикновено, настроението й се повиши, когато усети аромата на розмарин, джоджен и мащерка. Това беше нейното кътче. Колкото се може по-близо до Гуинтал. Брин погледна тревожно през рамо.
— Това е моята градина. Нали е красива?
— Красива — отвърна като ехо той, докато я гледаше. Гейдж слезе от коня си и я вдигна от нейната кобила. — Обаче е малко отдалечена за градина. Не ти ли позволява лорд Ричард да вземеш парче земя по-близо до замъка?
— Не съм го молила. Обясних, че само в гората мога да намеря подходящите билки.
— И никой не знае за това място?
— Никой. — Тя додаде, без да мисли: — Съвсем безопасно е.
— Безопасно ли? — Той се обърна, за да я погледне.
— Исках да кажа, че горските животни не могат да тъпчат градината ми — бързо рече Брин. — Не обичат бодливите храсти.
— Мисля, че искаше да кажеш съвсем друго нещо — отвърна Гейдж. — От какво те е страх в тази гора? В гората при Хейстингс не те беше страх.
— От нищо. От какво може да ме е страх?
Изражението му стана сериозно.
— Кажи ми.
Брин мълчеше.
— Дали да не навляза навътре в гората, та да разбера?
— Не! — Трябваше да му каже. — На лорд Ричард не може да се има доверие. Може да се опита да ти навреди.
— Така ли? Откъде знаеш?
— Делмас ми каза. — Брин видя очакваната реакция и смотолеви: — Значи приемаш напълно спокойно това, че лорд Ричард може да се опита да те убие, а като спомена за Делмас, се ядосваш. Не разбирам.
— Предполагам, че Делмас не е споделил с теб плановете на лорд Ричард, за да можеш да ме предупредиш?
Брин не му отговори.
— Значи е бил запознат с плановете на Ричард. Странно ми е, че е споделил подобен заговор с една робиня. Е, защо ще го прави, а?
Брин отвърна с нежелание:
— Делмас отчаяно е търсел помощ да ме върне тук, за да му кажа къде е съкровището.
— А, съпругът ти отчаяно е искал да се върнеш.
— Заради съкровището. Той изобщо не се интересува от мен. — Ръцете й се свиха в юмруци. — Делмас не е по-лош от лорд Ричард. Защо да приемаме единия и да отхвърляме другия?
— Трябва да е лоша черта на характера ми. — Гейдж се обърна и тръгна към потока. — Всъщност, аз се радвам, че съпругът ти заговорничи да ме убие. Така по-лесно ще го премахна. Не че преди щеше да е трудно.
— Лорд Ричард е виновният. Делмас само изпълнява заповедите му. — Изражението на Гейдж не се промени и Брин се изпусна в безсилието си: — Иска ми се да не ти бях казвала. Сега ще мислиш само за смърт и отмъщение. Не трябваше да те предупреждавам.
— А защо ме предупреди? — Той приближи с една стъпка към нея. — Ако ме бяха убили, щеше да имаш един враг по-малко.
Брин бързо отклони поглед.
— По-добре ти, отколкото Делмас и лорд Ричард.
— Не съм поласкан от сравнението. — Той вдигна брадичката й и я накара да го погледне в очите. — Погледни ме. Наистина ли ме смяташ за свой враг, Брин?
— Ти ме държиш далеч от Гуинтал. Наричаш ме своя робиня. Как може да си нещо друго, освен враг?
— Ако не беше моя робиня, щеше ли да ме напуснеш?
— Да.
— Тогава ще останеш моя робиня. — Той се обърна, седна и си свали ботушите. — Но ако това ще те улесни, аз не съм доверчивият глупак, за какъвто ме мислиш. Трябва да съм луд, за да повярвам, че лорд Ричард ще ми връчи покорно наследеното си право. Вчера, след като пристигнахме, накарах Льофон да вземе войниците си и да претърси гората, както и околностите. Днес прави още едно претърсване.