Брин усети леко разочарование.
— Както искаш.
Той изруга и пусна ръцете й.
— Казах, че имам желание. Не съм казал, че ще те накарам насила. — Той се изправи и тръгна към брега. — Ти не разбираш.
— Не разбирам. — Тя го наблюдаваше смутена, как се облича, след което тръгна към конете.
— Идвай. Време е да се прибираме — каза той.
Брин стана и тръгна към кобилата.
— Ако ми обясниш, аз може…
— Не очаквай от мен да ти обяснявам, когато аз самият не разбирам. Тук сме сами. Не се налага да се тревожа, че ще те посрамя. — Гейдж я метна на гърба на кобилата и се качи на своя кон. — А един Господ знае, че не вярвам в правилата за рицарско поведение, които се изповядват в двора на Уилям. Винаги съм откривал, че рядко ги използват, когато не са им удобни. — Той пришпори жребеца си.
Гейдж бе побеснял от безсилие и по-буреносен, отколкото го бе виждала някога.
И въпреки това Брин откри, че докато го следваше към Редфърн, се усмихва радостно.
На двора ги посрещна лорд Ричард.
— Надявам се, че и за вас Редфърн е толкова красив, колкото и за мен, господарю. Ако ми бяхте казали, че ще излизате с конете, щях да дойда с вас. — Той пристъпи напред и свали Брин от коня й. — Но вярвам, че Брин е била съвсем подходяща компания.
Тя бързо се освободи от него и отстъпи назад.
— Трябва да се връщам при Малик и Адуин. — Тя срещна погледа на Гейдж. — Сигурно няма да ви трябвам тази вечер в залата?
— Не. — Той направи гримаса. — Вярвам, че ще минем и без твоята компания. Изглежда твърде обезпокоителна за доброто храносмилане.
Брин се усмихна.
— Открила съм, че мъжете винаги обвиняват жените за всяко неудобство. — Тя се обърна и се заизкачва по стълбите. — Погрижете се за себе си, господарю.
Той се подсмихна и извика след нея:
— Ще се постарая да го направя. — Направи пауза. — Ако ме удостоиш с присъствието си утре, за да пояздим отново из околностите.
Последните думи Гейдж изговори с уважението, което би показал към една дама. Брин спря на стълбите и се обърна, за да провери по лицето му дали не и се подиграва. Не откри присмех.
— С удоволствие, господарю. — И отново се заизкачва по стълбите.
— Ще дойда с теб. — Лорд Ричард забърза след Брин. — Днес не съм посещавал бедната си жена.
Каква ли подлост бе замислил отново? Брин се спря и се обърна с лице към него.
— Прекалено болна е за посещения.
— Но не и за съпруга си, нали? Съпругът не е посетител.
— Брин? — попита тихо Гейдж.
Тя му хвърли бърз поглед. Той искаше да му даде повод за насилие. При сегашното несигурно настроение на Гейдж би било неразумно да се разпалват страстите. Тя рече рязко на Ричард:
— Елате тогава. Но не бива да оставате дълго.
— Изобщо няма да стоя. Нямам желание да виждам онова бледо подобие на жена. Само исках да получа възможността да поговоря с теб. Нормандецът май е постоянно по петите ти. Или в тялото ти. Прислугата ми каза, че са те чули как грухтиш и крещиш като селянка, каквато си, след като си изгонила Алис от стаята му.
Брин се сви при тези думи. Мислеше, че той не е в състояние да я обиди, но внезапно се почувства очернена.
— Казвайте каквото имате да казвате.
— Съкровището. Трябва да стане мое — прошепна той. — Наше. Защо да го грабне нормандецът?
— Делмас ми каза, че ви е докладвал за Гуинтал. Никога не съм казвала, че там има съкровище. Откъде знаете, че не ви е излъгал?
— Не би посмял да ме излъже. Липсва му смелост. — Ричард се усмихна. — А и не е прекалено умен. Той дори си мислеше, че ще разделя съкровището с него, което само доказва глупостта му. Изобщо не ми е нужен, ако имам теб.
— Но ме нямате.
— Не и в момента, но винаги съм бил добър в преодоляването на пречките. — Той направи пауза. — Не можеш да се надяваш на някакво бъдеще с нормандеца. Само ще те използва, а сетне ще те захвърли. Докато аз дори може да поискам да се оженя за теб.
— Вие имате съпруга — рече студено тя.
— Но нишката на нейното съществуване е толкова тънка. Ако не бе с толкова добро сърце, самата ти можеше да я прекъснеш. Обаче след време аз ще се погрижа за това.
Брин усети как стомахът й се преобръща.
— Вие сте истински демон.
— Не, просто съм човек, който знае какво иска. Не съм създаден да остана в калта и да се моля в краката на други мъже. — Ричард се втренчи в нея. — И нормандецът знае какво иска. Съмнявам се, че ще се поколебае да се отърве от евентуална пречка.
— Грешите. Той не е като вас — отвърна свирепо тя.
— Да повикам ли обратно Делмас и да остана да гледам дали не е?
— Не!
— Виждаш ли? — попита доволен той. — Няма какво много да избираш между мен и нормандеца. Аз бих се отървал от съпругата си, а той би те отървал от съпруга ти. Трябва да ти направя комплимент. Ти сигурно умееш да доставяш удоволствие като Далила, щом можеш да подмамиш един мъж към смъртта.