Смърт. Брин почувства пристъп на паника.
— Той не е като вас — повтори тя. — Не би го направил.
— Знаеш, че би го направил — каза Ричард. — Нямам търпение да се възползвам от уменията ти. Уморих се от покорни, умилкващи се жени, които не отправят никакво предизвикателство към мъжа. Да, мисля, че не бих изключил напълно възможността за женитба. — Той я погледна многозначително. — Добре си помисли, Брин. Ела с мен. Не се погубвай.
Тя тръсна глава.
— Не? — Изражението му едва-едва се промени, но нейното впечатление беше за грозна заплаха. — Значи ще трябва аз да променя решението си. Колко жалко. Надявах се, че няма да усложниш задачата ми.
Преди тя да отговори, Ричард се обърна кръгом и се отдалечи.
Осма глава
— Да не го изскубнеш! — извика строго Брин. — Това е розмарин, не е бурен!
— Извинявай — каза покорно Гейдж. — Всичките ми изглеждат еднакви.
— Зная. Щом е зелено, значи е бурен. Ако не те наблюдавах, нямаше да оставиш нито една билка в градината ми.
— Не е вярно. Напоследък научих много неща.
Тя изсумтя, но не каза нищо.
— За какво използваш розмарина? — попита той лениво.
— За главоболие и за нерви. Правя и мехлеми за болки в ставите и за натъртено.
Той показа някакво ниско растение с лъскави листа.
— А това?
— Това е мащерка. Лекува женски болести. Маслото й изчиства рани. — Брин го стрелна с поглед изпод вежди. — И облекчава подути тестиси.
— О, очевидно е безценна билка. Непременно дръж на разположение големи количества.
Брин се засмя.
— Тази зима първият мраз закъснява, но няма да е за дълго. Другия път ще трябва да набера билки и да попълня запасите си от лекарства. Използвах почти всичко, докато лекувах Малик и Адуин.
— Мисля, че твоите лекарства няма да им трябват още дълго — каза Гейдж и изскубна друг бурен. — При последното ми посещение изглеждаха много по-добре.
— Наистина са по-добре. — Брин се усмихна доволно. Адуин и Малик се поправяха буквално с дни, това, че бяха заедно, действаше добре и на двамата.
Разтревожен за Адуин, Малик бе забравил скуката, но Адуин ставаше все по-хаплива, Брин никога не бе допускала, че е възможно нежната й приятелка да се държи така.
— Сега им давам само от време на време настойка за сън. Но когато се излекуват напълно, моите билки ще потрябват на друг човек. Винаги има нуждаещи се.
— Значи никога не оставаш без билки.
— Да не би ти да правиш и крачка без меча си?
Гейдж се засмя.
— Рядко. А когато отивам да се бия с драконите — никога.
— Много мъдро.
— Тази работа ми харесва все повече. — Той изтръгна друг бурен. — Може би трябва да зарежа търговията и да стана селянин.
— Не те виждам като орач, дори и за малко. — Брин го погледна развеселена. — Много си нетърпелив.
— Не си права. Мисля, че напоследък бях много търпелив с теб.
Тя замълча, неочакваното вълнение в гласа му я завари неподготвена. За пръв път от две седмици насам Гейдж изглеждаше както при първата им среща в Хейстингс. През тези дни се бе държал с нея капризно и насмешливо — както и към Малик.
Той забеляза реакцията й и добави грубо:
— Това не може да трае вечно. Трябва да разбереш, Брин, аз не съм монах.
— Забелязах. — Тя сведе надолу очи. — Искаш да се върна в леглото ти и да бъда твоята блудница, така ли?
Той изруга през зъби.
— Няма да бъдеш курва. Ще се отнасям към теб с уважение и няма да позволя на никой мъж да те обиди.
— Никой няма да ми каже нещо в лицето. Но какво ще кажеш за подигравките зад гърба ми? А какво ще стане с децата, които ще ти родя? Ти самият си незаконороден. Ще позволиш ли да се отнасят към децата ти, както са се отнасяли към теб?
— Не! — Гейдж въздъхна тежко. — Аз не съм като баща си. Ще се погрижа да се отнасят добре към тях и да не ги карат да се срамуват.
— Докато ти омръзна и решиш, че искаш друга жена.
— Това няма да стане.
— Как да съм сигурна? Жените винаги са служили за разменна монета. А и няма по-голям майстор на пазарлъка от теб. Малик казва, че си бил непостоянен и че лесно се насищаш.
— Какво искаш от мен, дявол да те вземе? Това, което ти е казал, бе вярно по-рано. Но аз не съм харесвал друга жена така, както харесвам теб.
И тя никога не бе преживявала тази смесица от привързаност, болка и радост, която я завладяваше в негово присъствие. Но това чувство бе толкова сурово и земно, че сигурно не беше любов. Даже през последните слънчеви дни усещаше, че под повърхността на нещата зрее конфликт. С Гейдж Дюмон щеше винаги да е така. Такъв живот нямаше да й даде спокойствието, което желаеше. Напротив.