— Остави ме да си отида. Не искам нищо от твоя свят. Единственото ми желание е да се върна в Гуинтал.
— Напоследък не съм забелязал да си била недоволна от пребиваването си тук.
— Но сега съм. — Ръцете й работеха бързо, трескаво и изтръгваха грубо бурените от земята. Мислеше си отчаяно, че трябва да направи точно така и с глухото изкушение, което изпитваше винаги в негово присъствие. Да го изтръгне от корен, да го прогони, преди да е завладяло целия й живот. — Искам да се върна у дома. Адуин е много по-добре, а Малик вече седи на стол и даже ходи. Няма смисъл да се мотая тук.
— Ще тръгнем за Гуинтал, когато… — той помълча и се поправи. — … ако реша да отидем.
Брин го погледна право в очите.
— Няма причини да не отидем. А съкровището? Да не би…
— Не съм сигурен, че има съкровище.
Тя трябваше да е наясно, че той се съмнява, но си бе позволила да се надява. В гласа й трепна горчивина.
— Защо не ми вярваш? Делмас и лорд Ричард са убедени в съществуването му.
— Защото искат да вярват в това.
— А ти не искаш ли?
— Искам го, но ако съществува. Сега целта ми е друга. — Той се взря в очите й. — Предложих ти всичко, което мога да предложа. Знаеш, че не мога да се оженя за теб. Ако можех, щях да го направя.
Тя го загледа смаяно.
— Щеше ли?
Той се намръщи.
— Разбира се. Не го ли разбра?
— Не.
Гейдж възкликна тихо, но гневно.
— Велики Боже! Внимателен съм с теб, докосвам те само когато работата го налага, оставих те да запазиш в тайна всичко, което се отнася за миналото ти, макар че това мълчание ме подлудява. Какво си мислиш? Така ли се отнася мъж към жена, ако не е здраво привързан към нея?
Задави я горчиво-сладката вълна на щастието. Тя се взираше безпомощно в него.
— Не изглеждаше така.
— Аз никога… Аз имам истински чувства към теб, Брин от Фокхар. Ти си силна, весела и открита. Не познавам друга такава жена. — Той заговори тихо и убедително. — И вярвам, че не съм ти неприятен.
Той бе буря и слънце, земя и небе. Винаги различен, никога един и същ.
— Не, не си… неприятен.
— Тогава ела, живей с мен и ми позволи да се грижа за теб. Обещавам да се оженим, когато умре онова влечуго, мъжът ти. — Той сви устни, когато забеляза как тя се напрегна. — Не, няма да го убия. Познавам те достатъчно и зная, че това би било най-бързият начин да те загубя… Но аз невинаги действам разумно, затова ще постъпиш мъдро, ако приемеш предложението ми.
— Не мога — пошепна тя.
— Защо не?
В острия му въпрос трепна разочарование. Винаги бе държал чувствата дълбоко в себе си, не бе допускал, че е възможно да ги издаде пред нея. Нима най-силните му емоции винаги я бяха наранявали по този начин? Тази мъка не бе толкова силна, както при смъртта на баща му, но все пак бе една пулсираща болка.
Искаше й се да протегне ръка, да го докосне, да го излекува, да изличи от устните му мрачната гримаса и да го накара да се усмихне.
— Не ме гледай така. Кажи ми. Защо не?
Не бива да го докосвам. Не искам да узная дали болката му е по-силна, отколкото съм си мислила.
— Гуинтал. Искам да отида в Гуинтал. А там ти няма да се чувстваш у дома си.
Той се усмихна подигравателно.
— Смяташ, че не заслужавам да бъда част от твоя безценен дом?
Покой и буря. Вечна красота и постоянно движение.
— Въпросът не е дали заслужаваш. — Тя се опита да го изрази с думи. — Ти не си същият. Не би могъл да останеш в Гуинтал и да не се опиташ да го промениш по свой вкус. А аз не бих го понесла.
Изражението му не се промени.
— Значи трябва да се боря не със съпруг, а с място. Много добре.
— Защо не можеш да разбереш, че не е възможно?
— Напълно възможно е и ще стане. — Гейдж стана и я изправи на крака. Ръката му сграбчи китката й и я повлече към конете. — Много скоро. Както казваш, аз съм нетърпелив човек. — Вдигна я на нейната кобила и застана долу, загледан в нея. — Ти ме искаш. Вземи ме. Не искам робиня. Ела при мен по своя воля, Брин.
Тя поклати глава.
Нежността изчезна от лицето му. Той се усмихна нехайно.
— Твоя воля. Дано промениш решението си, защото не е най-доброто.
Този ден, още преди да се здрачи, Льофон донесе в стаята на Адуин сандъчето от резбовано тиково дърво. Той се усмихна на Брин, след което го остави.
— Подарък от моя господар. Току-що пристигна от Хейстингс. Поръча да предам, че се надява роклята да ви е по мярка. — Льофон се намръщи. — Изпрати моите хора да търсят по селата кроячки, за да я ушият. Ще бъде доволен, ако я облечете тази вечер.