Брин вдигна ръка и докосна устата си. Знаеше, че устната й е разцепена, но не бе разбрала, че има и други отворени рани.
— Много ли съм окървавена?
— Изглеждате като Малик след сражението със саксонците. Льофон тръгна нагоре по стълбата.
Когато видя Малик ранен, Гейдж бе обзет от неописуема — ярост. Намесата на Льофон щеше да доведе до онова, от което тя се бе страхувала най-много. Трябваше да го предотврати, трябваше да намери някакъв начин, да се скрие, докато раните й оздравеят. Тя започна отново да се бори с Льофон.
— Не, той не бива да ме вижда! Пуснете ме, капитане. Няма да…
— Какво е това?!
На долната площадка стоеше Гейдж и ги гледаше. Зад него се бе изправил лорд Ричард, той се вцепени, когато я видя.
— Богородице! — Гейдж изтича нагоре през две стъпала. — Какво се е случило с нея?
— Нищо — каза бързо тя. Прокле наум глупавия отговор, който бе изтърсила. Защо не можеше да мисли ясно?
— Съжалявам, че не можах да стигна навреме и да… — Яростният жест на Гейдж накара Льофон да спре и да свие рамене. — Беше съпругът й, господарю.
Гейдж занемя.
— Съпругът й?
Тя затвори очи, за да не гледа израза му. По гласа на Гейдж пролича, че се е овладял.
— Аз ще я взема.
Ръцете му се сключиха около нея и Льофон му я предаде.
— Донеси гореща вода и бинтове. След това иди в стаята на лейди Адуин и вземи торбата на Брин с билките и балсамите. Ще имаме нужда от тях.
Лорд Ричард каза загрижено:
— Позволете ми да помогна. Ще отида до стаята на жена си и ще донеса лекарството. Не мога да изразя колко съм разстроен от това, че Делмас се е върнал. Предупредих го, че не трябва…
— Донесете билките! — каза Гейдж.
Брин отвори очи, когато Ричард изтича покрай тях и забърза по коридора. Тя си помисли смътно, че не изглежда особено разстроен, заприлича й на току-що нахранен хитър котарак със златиста козина.
Гейдж тръгна нагоре по стълбата.
— Нямам нужда от мехлеми — пошепна Брин. — Раните ми не са тежки. Зная, че изглеждам по-зле, отколкото съм.
— Не говори — каза той през зъби.
— Какво ще направиш, ако не млъкна? Ще ме набиеш ли?
— Не. — Той погледна надолу към нея, в очите му блеснаха сълзи. — Не, разбира се!
— Но си толкова ядосан, че си готов да удряш наляво и надясно. И Делмас беше така. Не бива да го виниш за това, че е имал същите чувства като теб. Не е разумно.
— Виня го! — Очите му святкаха гневно. — Кълна се в Бога, обвинявам го! И никакви разумни доводи няма да ме накарат да спра!
Безсмислено бе да спори с него сега. Ще опита по-късно, когато премине първият шок. Пък и бе толкова уморена…
Когато Брин отвори пак очи, почувства смътно, че е гола под завивката и че във въздуха се носи силна миризма на мехлем. На стол до леглото й седеше Гейдж и се взираше в пода със стиснати ръце. Черната му коса излъчваше червеникави отблясъци в светлината на свещта. Кръв…
— Гейдж…
Той бързо вдигна глава и в този момент й заприлича на вълк.
— Това няма да се случи повече — каза той без колебание. — Докато съм жив, никой повече няма да ти причини болка.
— Не ме боли. Е, мъничко. Но то беше…
— Показалецът ти сигурно е счупен, изглежда като че ли някой е стъпил върху него. Долната ти устна е разцепена. По лицето и по тялото ти има ужасни синини. — Той изброяваше без емоции. — Рита ли те?
Тя не отговори.
— Той те е ритал като непокорно куче. Льофон е помислил, че ще те убие.
— Сбъркал е.
— Казала си му, че е подранил и че искаш да си отиде. Защо, Брин?
Тя погледна отеклото си, натъртено лице и блъсна огледалото настрани.
— Не е толкова лошо, колкото изглежда. След няколко дена няма да личи…
— Но аз ще помня. — Говорът му бе застрашително монотонен. — Ще запомня всяка синина, всеки нанесен удар. Ще ги помня!
Брин облиза устни.
— Всичко свърши. Ти не бива… Къде отиваш?
Той я погледна през рамо.
— Къде мислиш, че отивам?
— Не! — Тя скочи от леглото и изтича след него. — Няма да го търсиш!
— Върни се и си легни.
Брин залитна към вратата и каза ожесточено:
— Няма да ти позволя да излезеш. Не си по-добър от него. Мислиш само за кръв и за отмъщение. Защо смяташ, че не съм могла да се преборя с него? Аз позволих всичко това да се случи по свой избор. Имам си причини за това и няма да ти позволя да се бъркаш.
— Какви са тези причини?
Гейдж беше непреклонен; ясно й бе, че няма да отстъпи, докато не чуе отговора.
— Той се нуждаеше от отдушник за страстите си. Иначе можеше да стане лошо.
— И този отдушник беше ти? — Не можеше да повярва. — Позволи му да ти стори това, за да не стане лошо за другите?