Селянките се оказаха крайно недоверчиви и не искаха да се пазарят. Почти цял час беше нужен на Малик, за да изпълни мисията си. Върна се навъсен при Брин и Адуин.
— И на Гейдж хич няма да му хареса, ако мъжете са толкова стиснати и се пазарят толкова много като жените си. Осигурих да ползваме само пет от къщите и то на много висока цена. Чудя се как не взеха и брадата от лицето ми. — Той посочи с глава една малка къща с изглед към морето. — Брин, това ще е вашият подслон с Гейдж. — Той се обърна към Адуин. — Алис и ти ще се настаните в съседната къща. Льофон и мъжете ще се натъпчат в останалите три къщи.
— А ти къде ще спиш? — попита Адуин.
— На прага ти.
— Какво?!
— Нямам друг начин да ти докажа, че не съм слабак. — Той зае героична поза. — Ще се сгуша на твоя праг срещу вятъра и ще те пазя от всички опасности. — И додаде мрачно: — Даже ако настина толкова ужасно, че болестта ме отнесе от този свят.
Адуин изсумтя.
— Давам ти два часа на прага.
— Ще видиш. — Малик се загърна по-плътно в дрехата си и тръгна към Льофон. — Сега влез и се стопли, а аз ще настаня удобно всички на този забравен от Бога бряг… Всички, освен себе си.
Адуин дълго гледа след него намръщена.
— Дали ще го направи наистина?
— Няма да се учудя — отговори Брин.
— Спри го, моля те! Беше болен — каза Адуин. — Няма да е добре за него.
— Вече не е болен. И е силен, както винаги.
— И все пак е глупаво. Кажи му да не го прави.
— Защо не му го кажеш ти?
— Защото той иска точно това. Да му кажа, че е силен като бик и че няма нужда да ми го доказва. Е, няма да го направя.
— Защо не?
— Защо той се възползва от всяка… Просто няма да го направя! — Адуин повика Алис, която говореше с Льофон. — Алис, ела! Вече имаме подслон! — Тя погледна Малик предизвикателно. — Сигурна съм, че там гори хубав голям огън.
— И аз съм сигурен — каза Малик с траурна физиономия.
Адуин измърмори нещо неразбрано и тръгна към къщата.
— Сърдита ли е? — попита Алис, когато стигна при Брин. Брин вдигна рамене.
— Нямам представа. — Отношенията между Адуин и Малик бяха сложни. Никога не се знаеше какво точно чувстват двамата. — Защо не я попиташ?
— Сигурно няма да ми каже. Не говори за Малик. — Връхлетя ги порив на вятъра. Алис потрепери и бързо влезе в къщата.
Брин забеляза, че от ден на ден Алис се закръгля все повече. Тя пращеше от здраве и пътуването я правеше по-силна, вместо да я изтощава. Нещо повече: Алис се гордееше, а това не се бе случвало през всичките години, докато обслужваше Адуин. Сега двете жени бяха приятелки, а не господарка и слугиня. И двете печелеха от тази промяна.
Тя погледна надолу към брега. На една преобърната лодка седеше Гейдж и говореше с малка група селяни, които го бяха наобиколили. Той махаше с ръце и се усмихваше в стремежа си да убеждава и да ласкае. В сивата светлина на този мрачен ден косата му, рошава и развяна от вятъра, блестеше катраненочерна, не кестенява. Тук, между къщите, бе студено, но там, до водата, сигурно вятърът реже като нож. Когато се върне, Гейдж ще бъде премръзнал до кости. А ако Малик беше прав, няма и скоро да се върне.
Все едно, няма да му помогне, ако остане да мръзне и да се тревожи тук. Тя бързо се прибра в къщата, която й посочи Малик.
Гейдж се върна от брега, когато вече бе мръкнало. Брин стоеше до огъня и погледна към него, когато влезе.
— Изглеждаш ужасно. Затвори вратата и ела до огъня.
Не беше лъжа. Бузите му бяха измръзнали. Около устата му се бяха вкопали дълбоки бръчки от изтощение.
— Огън? Какво е това? — Устата му се изкриви в присмехулна гримаса. Той прекоси стаята и протегна ръце към огъня. Облъхна го топлина и той затвори очи. — Ах, да! Спомних си.
Тя развърза наметката му и я остави на стола.
— Свали си ризницата.
— След малко.
— Веднага. Толкова си уморен, че може да заспиш прав всеки момент. Така поне изглеждаш. Нямам желание да дърпам това тежко нещо, когато си заспал.
— Опърничава жена! — Гейдж се замота несръчно с кожените катарами. — Пръстите ми са се вдървили.
— Стой мирно. — Тя се повдигна на пръсти, отпусна ризницата на раменете му и разкопча другите катарами. — Сега я свали и съблечи другите дрехи, докато донесат водата.
— Вода?
— Да се изкъпеш. Войниците на Льофон топлят вода от цял час.
Той я погледна изненадано.
— Колко любезно от страна на Льофон. Досега не е бил толкова загрижен за удобствата ми.
— Като се съблечеш, влез ей там. — Тя кимна към плитък дървен чебур, който бе изпросила от селяните. — Май мирише на вино, но не можах да намеря нищо друго. Жените ме гледаха като луда, когато споменах за къпане.