— Ако Ричард е успял, можем да очакваме неприятни изненади след пристигането си.
— Не е могъл да намери път — каза убедено тя, отиде при кожената си торба в ъгъла и остави рубина в нея. Съмняваше се, че някога ще си го сложи пак. — Той не застрашава Гуинтал. — Въпреки тези уверения, появяването на Ричард на хоризонта я изпълни с тревога. Той не ги следваше. Беше ги изпреварил. Обезпокоително бе, че правеше неочаквани неща.
Тя взе одеялата от ъгъла и ги донесе до огнището.
— Това са нашите одеяла. Проветрих ги днес следобед. Онези там, на леглото, са мръсни. Не съм сигурна, че не бъкат от буболечки. — Тя постла одеялата. — Тръгваме ли утре?
— Да, на разсъмване.
— Тогава лягай и заспивай. — Тя свали роклята си и легна.
— Защо стоиш там? Знаеш, че си изтощен.
— Да. — Той легна на своето одеяло, далеч от нея. — Лека нощ.
Брин се взираше в него изумена. Нямаше съмнение, той й обърна гръб. Тя се сви на кълбо, като внимаваше да не го докосне.
— Лека нощ.
В стаята се възцари тишина, нарушавана само от съскането на горящите цепеници.
— Защо? — попита тихо той.
Тя искаше да му зададе същия въпрос. Защо бе легнал толкова далеч от нея?
— Защо беше толкова мила към мен тази вечер?
— Защо беше толкова мил към мен в Кайси?
— Значи от благодарност?
— Да. Не. Защо трябва да питаш за причини? Ти имаше нужда и аз ти помогнах с желание. — Тя помълча и го попита колебливо: — Защо не ме прегърнеш? Много ли си уморен?
— Не бях те виждал такава, каквато те видях в Кайси. Исках да те оставя на мира за известно време.
Доброта.
— Когато ме прегръщаш… ми е приятно. Чувствам се много самотна и малко се страхувам. Ако не те затруднява прекалено много…
Ръцете му я прегърнаха — тежки, топли, закрилящи.
— Не ме затруднява — каза той с нисък глас.
Тя сложи глава на гърдите му.
— Благодаря ти. — Космите на гърдите му миришеха леко на сапун и на билките, които бе сложила във водата. — Не искам да те безпокоя.
— Напразно. Ти винаги ме правиш неспокоен. — Ръцете му я обгърнаха още по-здраво. — Заспивай. Ще имаш нужда от тази почивка. Пътуването в това студено море утре ще бъде неприятно.
— Да… — Ръцете й го прегърнаха здраво. Искаше да му говори, да се сгуши още по-близо до него, но знаеше, че трябва да лежи спокойно и да го остави да спи. Гейдж не само не бе почивал цял ден, но заради нея бе издържал на студа и на вятъра. — И двамата ще заспим…
В просъница дочуваше грохота на прибоя по осеяния с камъни бряг и жалния вой на вятъра. Тези звуци усилваха удоволствието да лежи до пламтящия огън, в могъщата прегръдка на Гейдж.
Малик трябваше да стиска пелерината си с две ръце, за да не я отвее леденият вятър.
— Кажи му го ти. Това си е ваша работа. — Алис се прозина и тръгна към сламеника си на другия край на стаята. — Заспивам. И аз, и бебето имаме нужда от почивка.
Алис бе последната надежда на Адуин да се отърве от замесване в последната лудост на Малик. Брин и Алис оставиха всичко на нея. Е, няма да му кажа, реши Адуин. Даже и да си даде труда и се опита да махне този идиот от прага, той няма да си отиде, знаеше го. В момента, в който той й каза какво ще направи, се разбра, че зад намерението му има нещо повече от очевидното. Този мъж вярваше в символи и ако му позволи да прекрачи прага й…
Можеше да остане вън цяла нощ. Но тя още не се бе отървала от един мъж, за да има желание да допусне втори в живота си. А сега беше свободна и доволна — нещо, което не познаваше досега. Защо й трябва този шут, който към нищо не се отнася сериозно?
Вятърът заплющя отново. Малик се свиваше, за да се брани от него и сякаш се смаляваше. Скри лицето си в пелерината.
Този следобед Адуин излезе само за момент навън. Когато се върна в къщата, беше много доволна. Тогава времето бе ужасно, а сега студът стана още по-остър.
В моята родина не духат такива ужасни северни ветрове.
Добре де, нека се връща в своята Византия. Стига е страдал като чужденец. С изключение на Гейдж Дюмон той нямаше приятели, тя чувстваше, че е много самотен. Защо е дошъл в тази страна, където го считаха за неграмотен дивак? Самата тя бе считала сарацините за невежи — докато срещна Малик. Никога не би му признала, но неговият ум и огромните му знания по всички въпроси я бяха изумили. Беше разбрала, че невежата е тя. През годините на брака си рядко бе излизала от стаята — все се лекуваше. През това време много пъти бе молила отчаяно на свещеника да я образова и знаеше повече от болшинството жени. За голяма нейна досада Малик й каза, че доста от наученото е неправилно и търпеливо я поправяше на всяка крачка.