Вечерта преди делото отново внимателно преговорих версията си. Приятелите пак ми помогнаха да се облека. Всичко зависеше от това дали ще направя добро впечатление. Ако ме пуснеха под гаранция, може би дори щях да успея да си бъда у дома за Коледа.
Сутринта дойде. Войниците ме откараха в съда. Този път бях по-нервен. Затворническият живот ставаше все по-труден. Денят бе един от най-важните в живота ми. Щеше ми се процедурата да е на английски, за да мога да разбирам всичко.
Адвокатите ми отново бяха по местата си. Беяз и Сия кимнаха учтиво, когато влязох в залата. Йешил ми се ухили успокоително насреща. Аз се усмихнах в отговор. Познах още няколко лица — на консула и на неколцина от публиката. Момичето с жълтия служебен бележник и хубавите крака също бе там.
Последва още по-неразбираем разговор на турски между моите адвокати и съдията. Седях кротко, готов за дълго заседание.
Прокурорът стана и се обърна с пламенна реч към съда. Изведнъж, преди да разбера какво става, войниците ми сложиха белезници и ме подкараха навън.
— Какво стана? — изкрещях към Йешил. — Защо ми слагат белезници? Защо ме отвеждат толкова бързо?
— Не е важно — отговори той.
— Как така не е важно! Искам гаранция. Нямам намерение да прекарам нито една нощ повече в това място.
— Да. Да. Добре, утре ще дойдем да говорим.
— Какво каза прокурорът? Какво става?
— Не е важно, чисто технически неща.
Войниците ме задърпаха за ръцете.
— Например?
— Ами представи на съда каквото искаше, нали знаеш обвинението.
Ако ръцете ми бяха свободни, сигурно щях да сграбча Йешил за реверите. Съдбата ми бе решена на турски, а Йешил не желаеше да ми преведе.
— Какво искаше? — попитах отново аз.
— Не е важно. Утре ще ти кажем.
Войниците вече направо ме повлякоха. Извърнах глава за да погледна Йешил.
— Какво, по дяволите, искаше прокурорът? Йешил!
— Иска доживотен затвор.
Главата ми се мътеше, въртеше и бучеше. Вечерните светлини на Истанбул проблясваха през страничните пролуки на затворническата камионетка. Доживотен затвор!
Щом се върнах в кауша, съобщих новината на Иохан. Той се опита да ме успокои. Увери ме, че било стандартна процедура прокурорът да се мъчи да изглежда неумолим. Бяло чиста формалност. Чарлс и Арне също ме успокояваха. Попай ме измери със своя поглед „нали ти казах“. Трябваше да знам всичко точно. Какви бяха шансовете ми? Дали съдът щеше да погледне сериозно на предложението на прокурора?
— Защо не попиташ Макс? — подсказа ми Йохан. — Той сигурно знае за тези неща повече от всеки друг.
Отидохме заедно при холандеца наркоман. Макс седеше на крайчеца на леглото си, въртеше се неспокойно и се чешеше по ръцете.
— Нямам гастро — обясни простичко той. — Трябва да изнамеря нещо.
Докато ние с Йохан го наблюдавахме, Макс порови под леглото си и измъкна дълга тънка пръчка. Присвил очи зад дебелите стъкла на очилата си, се отправи към коридора. Огледа се да види дали има някой. После взе да маха силно с пръчката нагоре към лампата. Все не можеше да улучи крушката, но накрая тя се пръсна. По целия коридор се посипаха стъкла. Макс отиде до стълбите и се провикна:
— Ей, Уолтър, лампата тук е счупена. Кажи на Емин да прати електротехник.
Макс се върна в килията си и продължи да се чеше по ръцете.
Разказах му за делото. Той поклати глава.
— Кой знае? Едва ли ще ти дадат доживотна присъда, но и аз не вярвах, че ще ме осъдят на трийсет години. Мисля, че трябва да се измъкнеш оттук по какъвто и да е начин.
— Какво ще кажеш за „Бакъркьой“?
Макс направи гримаса.
— Ааах! Бях в „Бакъркьой“ известно време. В дванайсето отделение. За наркомани. Няма смисъл. Трябва да имаш приятели. Познаваш ли някой капидия?
— Какво?
— Капидия. Ако познаваш, може би ще успееш да подкупиш някой от пазачите в „Бакъркьой“. Лесно е да се измъкнеш, но трябва да имаш пари и дрехи и да се добереш по някакъв начин до Гърция.
Разправих на Макс за турчина, който ме взе под свое покровителство в полицейския участък. Макс ме увери, че е бил капидия.
— Те имат много приятели и вън, и вътре. Тъпкани са с пари. Пазачите са толкова бедни, че е лесно да ги подкупиш. Но ако не внимаваш, ще те извозят. Затова капидиите са важни. Никой не мами капидия. Инак получава нож в корема.
Електротехникът дойде и сложи стълбата, за да смени крушката. Макс се приближи до него, прошепна му нещо и измъкна няколко турски лири от гащите си. Електротехникът небрежно му даде шише с тъмнокафява течност.