В американското консулство бе поставена бомба. По улиците застрелваха войници. Анархистите обявиха открита война на турското правителство. Военните взеха властта. Из цялата страна въведоха строг полицейски час. Разправяха, че улиците са пълни с въоръжени патрули.
Всички се радвахме на промяната в правителството, защото можеше да доведе до амнистия. Но тя докара единствено нови затворници анархисти. Всеки ден ги стоварваха на цели тумби. Управата на затвора искаше да държи водачите разделени. Но в затвора имаше само един кауш с отделни килии и той бе запазен за чужденците.
На сутринта чухме врява долу. Пазачите ни казаха да побързаме да си съберем багажа. Местеха ни в друг кауш. За сетен път се убедих, че рядко оценявам нещо, докато не го загубя. Свърши се със спокойствието, което предлагаше самостоятелната ми килия. Сега ни натъпкаха в казармено помещение, с четирийсет и осем войнишки легла на втория етаж и, кой знае защо, нищо на първия. Втурнах се към едно легло в ъгъла, където можех да се подпирам на стената. Взех си горно легло, за да мога да се уединя по-добре. Попай хвърли нещата си на кревата под мен, като не спираше да ругае новия кауш. Някои веднага скриха леглата си, като провесиха отгоре чаршафи.
Преди тук бяха живели турци и беше мръсно. Подът бе потънал в смет. Навсякъде се търкаляха парчета от вестници, мръсни дрипи и фасове. Измазаните в жълто стени бяха изгубили цвета си. Някои прозорци зееха счупени, а другите не бяха мити от месеци. По пода се валяха памучни фъндъци от мръсните дюшеци. Вонята беше ужасна. А в дъното на помещението смърдящият клозет бе малко по-добър от този в „Бакъркьой“.
Дворът ни беше общ с един кауш с турски затворници и когато ги видяхме за първи път, страшно се изненадахме. Неколцина играеха волейбол. Но бяха облечени в костюми и вратовръзки и така подскачаха под горещото слънце.
— Капидии — измърмори Макс.
Мехмед изглеждаше много разстроен. Сетих се, че се притеснява от другите капидии, задето му е насинено окото.
— Ей, малкият! — подхилваше се Попай. — Страшният, непобедим бияч. Големият капидия. Голямото насинено око. — Той подсвирна и затанцува. Мехмед го напсува.
В затвора всеки си бе създал свой режим. Когато някой или нещо го нарушеше, избухваха свади. Сега режимът на всички беше объркан. Въздухът сякаш бе наелектризиран.
На другата сутрин се опитах да възстановя режима си. Станах рано и се занимавах с йога в новото празно помещение на долния етаж. В другия край Зиат правеше чай. Отидох на двора да съзерцавам формата на слънчевите петна и сенките по непознатите стени.
Внезапно дочух викове от кухнята и рязко обърнах глава. Носеха се крясъци, висок говор и ругатни. Тичаха хора. Изведнъж шумът стихна и настана гробна тишина. Бавно и предпазливо се прибрах вътре.
Двама мъже мъкнеха Попай към вратата на кауша, а отвън един пазач викаше за носилка. Тениската на Попай бе изцапана с огромни яркочервени петна, от които на пода се образуваха локвички. Беше в съзнание, но като че изглеждаше уплашен. Наблюдавах как го изнесоха от кауша. После тръгнах към кухнята. По масите седяха затворници и мълчаха. Някои още дояждаха хляба си. Една от масите беше празна. Цялата бе в кръв.
— Какво стана? — попитах аз.
— Мехмед — отвърна кратко някой. — Приближи се към Попай в гръб и го намушка.
— Къде е Мехмед?
— Излезе на двора.
— Какво? И вие нищо ли не направихте?
— Какво можехме да направим? Притъмня ми пред очите от яд.
— Какво ви става бе, момчета? — изкрещях. — Нима ще оставите турците всички ни да убият, да ни накълцат на парчета, а? Защо не се хвърлихте срещу него, или не го ударихте с нещо? Как можете да си седите и да ядете?
Арне се опита да ме успокои. Но аз го отблъснах. Изтичах на двора. В „Бакъркьой“ може да бях луд, но сега направо бях бесен. Мехмед се разхождаше нагоре-надолу из двора с ръце в джобовете. Наблизо стояха някои от неговите приятели капидиите.
— Дели! — изкрещях му аз през двора. — Луд! Педераст такъв! — Търсех най-обидните думи, които знаех. Не можех да си простя, че не се бях научил да ругая на турски както трябва.
Но Мехмед и бездруго ме зяпна. Трудно беше да наречеш някой турчин смахнат педераст и да ти се размине. Но когато турчинът е капидия, и то с невероятно високо мнение за себе си, и когато приятелите му гледат, простъпката е много сериозна. Емин се спусна да ме успокоява. Но аз го блъснах. Той падна на цимента. Мехмед спря да се разхожда. Обърна се към мен.
— Уили — чух гласа на Арне зад гърба си. — Ножът още е у него.