Седнах по турски на леглото и спокойно обмислих положението.
— Добре — рекох на Арне. — Не обещавам да се откажа завинаги, но ще опитам да видя какво е да не пушиш.
— Едновременно с това — предложи Арне — зарежи и тъпите цигари.
Съобщение за свиждане. Татко. Втурнах се в стаята. Той стоеше зад масата. До него беше Уилард Джонсън. Толкова бях погълнат от плановете си, че дори забравих да поздравя.
— Татко! Видя ли се с мистър Франклин? Искам да потърсиш Йохан от мое име. Трябва да се срещнеш с него и да говорите. Обади се и на мисис Келебек. И…
— Ей, чакай малко — прекъсна ме татко. — Дори не ме попита как е майка ти. — Татко ме накара да седна на един стол. Заприказвахме за дреболии. Прочетох измяната по умореното му лице.
— Не си се видял с мистър Франклин, нали? Той поклати глава. Едва не му изкрещях.
— Татко… защо?
— Говорих със свещеника. Каза, че ако ти дам парите, все едно да ти подпиша смъртната присъда. Много мислих за това. С майка ти проляхме реки от сълзи и се молихме. Не, Били. Не. Остава ти само още една година. Не можем да ти позволим да го направиш.
Пред очите ми падна червена пелена. Не ме интересуваше дали Уилард ще разбере разговора ни, или не.
— Татко, ще го направя — обещах аз. — Ще се измъкна оттук по какъвто и да е начин. Със или без твоята помощ.
Татко беше на ръба да се разплаче.
— Моля те, Били — умоляваше ме той. — Почакай. Моля те, почакай. Ходих в Министерството на външните работи. Нашият посланик тук, Макомбър, следи твоя случай много внимателно. Смята, че ще може да убеди турското правителство да те пусне по-рано.
— Защо не си ми казал досега?
— Аз самият го разбрах едва преди няколко дни.
— Но не е сигурно?
— Да. Мълчание.
— Тагко, научих доста за турците. Не им вярвам. Това не са нашите Съединени щати.
— А, значи най-после си започнал да цениш страната си.
— Да — преглътнах аз. — Достатъчно е да прекараш само няколко години във фашистки затвор.
— Съжалявам, Били. Не исках да ти причиня мъка. — Очите на татко се навлажниха. Уилард стана от масата и отиде до прозореца. — Били — продължи татко, — опитай се да разбереш. През тези две години, откакто си в затвора, с майка ти умирахме по малко всеки ден. Ти си най-големият ни син. Ако можехме, с радост бихме си сменили местата с теб. Единственото, което искаме, е да започнеш живота си отначало. Ти можеш да постигнеш немалко неща. Знаеш го. Остава само още една година. Били. Не е толкова много. Изчакай. После можеш да започнеш отначало. Ние ще бъдем до теб и ще ти помагаме. Ние те обичаме, Били. Ние… — той се задави и изтри очите си.
Четиринайсета глава
20 ноември 1972 г. Лили,
Какво значи да си самотен през нощта ли? Аз съм мъж. Нощем съм заобиколен от пустота.
Питаш ме за сексуалния ми живот. Първата година можех да ти разкажа за странни чувства на неудовлетвореност, за най-различни сънища и сутрини, когато се събуждах плувнал в пот, за похабена енергия. От година и нещо насам съм целомъдрен. Трудно е да се повярва, а може би още по-трудно да се постигне. Особено при тези условия, но животът е лесен само за онези, които си поставят лесно достижими цели.
Сега, като се огледам, самотата отново е навсякъде около мен и витае подобно на сянка в ъгъла. Но вече не ме потиска толкова много. Разговорите ми с теб помагат. Затова събирам мъката дълбоко в себе си, за да се посмея на воля някой ден. Сериозно ти говоря, че голям смях ще падне. Защото освен всичко, което трупам в себе си, има и друго, което реших заради Патрик: понеже него вече го няма, ще трябва да се смея и за двама ни.
Лека нощ, Лил.
Докосвам те,
В ранните утринни часове на 10 декември три фургона минали турската граница със Сирия. Били спрени от охраната при граничния пункт край Джилвегьозу. Патрулите се усъмнили в дългокосия младеж, който карал единия от фургоните, и били очаровани от шестте красиви американки, които пътували заедно с него. Любезно предложили чай на туристите, докато един от тях проверявал фургоните. Мушнал с пръчка покрива на един. Тя пропаднала през фалшивия таван. Изсипали се цели пакети хашиш. Смъкнали всичко от трите фургона. Събрала се немалка купчина. Официално хашишът излязъл около 99,7 кила. Турските вестници определяха уличната му цена в Съединените щати към 950 000 долара.
Мъжът, Робърт Хъбард, казваше, че е срещнал момичетата на различни места из Европа и Близкия изток. Той ги поканил да пътуват с него, за да купят „стока“ за магазина му в Мюнхен. Твърдеше, че момичетата са невинни. Но той, Катрин Зенц, Тери Гроки, Джо Ан Макданиъл, Пени Жарнеки, Маргарет Енгьл и Паула Гибсън били отведени в затвора в Антакия в Южна Турция, близо до Средиземноморското крайбрежие.