— Така е — съгласи се Джасарай и разговорът пак се върна към договори и сближаване между народи и култури.
Докато императорът реши да се сбогува с гостите, Бейн вече се питаше дали още му се живее. Двамата с Бяс се прибраха в стаята, където ги бяха настанили, и възрастният мъж заспа веднага. Бейн изпи чаша вино и поседя на балкона, загледан в звездите. Накрая и той си легна…
Кошмарът беше разтърсващо страшен.
Сърцето му още биеше лудешки, но сънят избледняваше, изцеждаше се от паметта му. Бануин му се бе явил насън. Опитваше се да му каже нещо. Какво ли беше… Да, някакво видение! Видял демони, които преследвали Бейн? Върна се мислено в онази нощ, когато писъците на Бануин го стреснаха в къщата на Барус. Тогава изтича в стаята на Бануин, чието лице лъщеше от пот. Приятелят му изкрещя: „Стените оживяват! Бейн, дебне те демон. Ах, виждам го с тези лапи и нокти… Идва да те погуби.“
Какво друго бе казал тогава? В тишината Бейн напрягаше паметта си. „Ти вървеше по… по някакви коридори, но стените бяха като живи, гърчеха се. Носеше къс меч и до тебе имаше друг мъж, по-стар. А един демон те дебнеше. Страшен звяр с неимоверна бързина и сила.“
Бейн излезе на балкона. Беше прохладно, свеж бриз духаше откъм морето. Погледна надолу към личния парк на императора и огрения от луната лабиринт. Забеляза някакво движение. Императорът беше гол и бързаше по един от проходите. Бейн се усмихна. Странната гледка го развесели. Но пък когато човек властва над могъща империя като Каменград, може да се държи както му скимне. Прозя се и плъзна поглед по парка. Долови и друго движение. Примигна. Нещо се мярна толкова мимолетно, че Бейн не повярва на очите си.
Ивичест звяр се прокрадна по откритата площадка в средата на лабиринта и изчезна от погледа му. Бейн се взря напрегнато. На много места в лабиринта имаше запалени фенери и той се питаше дали не го е заблудила игра на светлините и сенките. И тогава видя звяра отново. Беше огромен… и явно дебнеше жертва.
Втурна се в стаята и бутна Бяс.
— Императорът е в опасност!
— Какво?!
— Някакъв звяр го търси в лабиринта.
Върна се на балкона и погледна над парапета. До тревата долу имаше петнайсетина стъпки. Увисна от парапета, пусна се, падна и се претърколи. Докато се изправи, Бяс тупна до него с пъшкане. Нямаха оръжие. Само телохранителите на императора можеха да носят оръжие в двореца.
Хукнаха покрай западната страна на лабиринта… и налетяха на четирима въоръжени мъже. Двама от убийците държаха мечове, другите двама — ножове. Първият с меча се хвърли срещу Бейн и се опита да го намушка в гърдите. Бейн се извъртя встрани, сграбчи китката му и заби чело в лицето му. Изви ръката му безмилостно и мечът изхвърча от пръстите на убиеца. Бяс улови оръжието, скочи напред и уби втория с меча, като го съсече през гърлото. Един от държащите ножове връхлетя Бейн, той го награби и двамата се стовариха на тревата. Бейн разтърси челюстта му със страничен удар с десния юмрук. Последният от убийците се обърна да побегне, но Бяс замахна и хвърленият гладиус се заби в гърба му. Бейн удари своя противник още два пъти и стана. Онзи, когото беше обезоръжил, тичаше към двореца.
Входът на лабиринта беше запречен с дървена преграда. Бяс я издърпа встрани.
— Внимавай — предупреди го Бейн. — Звярът е някакъв вид лъв, и то много голям.
Бяс измъкна меча от гърба на трупа и му го подхвърли. Взе втория меч от земята и влязоха в лабиринта.
— Небесата да са ни на помощ, как ще знаем накъде вървим? — изсумтя Бяс. — Всички проходи ми изглеждат еднакви.
— Просто върви с мен — настоя Бейн.
— Момко, тече ти кръв. Той успя ли да те наръга?
Бейн сведе поглед към светлата си туника. Наистина бе оцапана с кръв.
— Не. Шевовете са се разкъсали. Нищо особено.
Заподтичва по прохода. Бяс го следваше. Зави наляво, след това надясно — в паметта му бяха съвсем ясни криволиците на лабиринта, както ги бе видял от балкона. Дори магията на Ворна не му бе помогнала да свикне с четенето и писането, но пък тя му бе казвала, че в природата винаги има равновесие.
— Бейн, ти имаш изумителна памет — в това превъзхождаш почти всички. Ще се убедиш, че тази дарба е по-полезна от умението да четеш букви.
Болката в хълбока припламваше на всяка крачка, платът лепнеше към отворилата се рана.
Внезапно ръмжене се разнесе съвсем наблизо и Бейн отскочи — звярът беше от другата страна на зелената стена. Тигърът изрева и започна да дърпа храстите с огромните си лапи. Бейн стоеше неподвижно. Живата преграда беше дебела поне три стъпки, а преплетените клонки, макар и тънки, бяха безброй. Дори такова могъщо същество не можеше да се промъкне веднага през тях.