Въпреки ярката лунна светлина още не успяваше да види звяра. После се показа тежка лапа, която разкъса зеленината, храстите запращяха. Само за миг Бейн зърна в пролуката и муцуната на тигъра, срещна погледа на свирепите златисти очи. Стъпил на задните си лапи, звярът замря за малко, вторачен в човека. Времето сякаш спря. Бейн се взираше в тези страшни очи, усещаше цялата мощ на животното, напиращата жизненост и непоносимия глад. Моментът отмина, тигърът зарева яростно и стовари огромното си тяло върху стената от храсти, която се огъна.
— Време е да се махнем — каза Бяс.
Бейн кимна.
— Ей сега. — И извика колкото можеше по-силно: — Джасарай! Аз съм Бейн. Върви към средата! Ще се срещнем там.
Продължиха тичешком към центъра на лабиринта. Отзад гъстите храсти изпращяха отново и тигърът се провря през тях.
Още два завоя наляво и един надясно — и двамата бойци стигнаха до откритата площадка. Голият Джасарай вече беше там, неподвижен като статуя, с ръце зад гърба. Изглеждаше съвсем спокоен. Бейн изтича към него. Джасарай въздъхна и затвори очи.
— Ваше величество, дойдохме да помогнем, а не да ви убием — побърза да каже Бяс.
Джасарай отвори очи и се подсмихна със стиснати устни.
— Много ми е приятно да го чуя — каза без следа от страх в гласа.
Тигърът излезе от прохода, огромната му глава се поклащаше. Бейн пак погледна жълтите очи и двамата с Бяс се раздалечиха, без да разменят нито дума. Тигърът гледаше ту единия, ту другия. Изпънатата му опашка внезапно трепна и той нападна Бейн.
Младият боец не отстъпи, а се сниши на коляно, заби с все сила гладиуса в корема на звяра. Тежкото туловище го събори на земята. Бейн усещаше смрадния дъх на животното, чиито зъби бяха само на педя от лицето му. Мъчеше се да отблъсне главата му с лявата си ръка. Бяс притича, метна се върху гърба на тигъра, обви гърлото му с лявата си ръка и дръпна главата назад. С дясната намушка звяра в хълбока. Мечът му се заби чак до дръжката.
Тигърът отскочи назад и се завъртя към Бяс. Бейн се надигна пъргаво, но нямаше оръжие — гладиусът му стърчеше от корема на животното, чиято опашка пак трепна и то нападна Бяс. Старият гладиатор чакаше хладнокръвно. Бейн се хвърли към тигъра и го блъсна с рамо. В същия миг Бяс пристъпи напред и прониза звяра в шията. Тигърът се извъртя и замахна към Бейн, който се хвърли встрани, но закъсня — ноктите раздраха рамото му и от него шурна кръв. Тигърът беше смайващо бърз. Още докато Бейн падаше, успя да скочи към него. Бейн се търкулна по гръб и стовари юмрук в муцуната му. Все едно удари скала. Пак опря лакът под челюстите на животното, за да се опази от дългите зъби. И Бяс пак намушка звяра. Спазъм разтърси грамадното тяло. Този път ревът звучеше като кашлица, от устата на звяра шурна кръв, но той още напираше да захапе. Бейн буташе муцуната му назад; напипа с дясната ръка дръжката на меча и го натика в тялото докрай.
Тигърът се отпусна. Бейн отново срещна погледа на златистите очи. За един удар на сърцето му се стори, че духовете им се докоснаха. После главата на звяра клюмна.
Бяс помогна на Бейн да стане. Младият риганте коленичи до тигъра и опря ръце в хълбока му. Звярът още дишаше. Тежка печал обгърна душата на Бейн.
— Съжалявам, приятелю. Твърде дълъг път си изминал, за да умреш тук…
Главата помръдна и за миг изглеждаше, че тигърът ще скочи. После очите му помътняха.
Бяс клекна до Бейн и огледа рамото му.
— Не те е одрал дълбоко.
Пак му помогна да се изправи.
— Около лабиринта има убийци — каза Джасарай. — Не знам колко са.
— Вече са с трима по-малко — отвърна Бяс. — Ще ви придружим до двореца.
— Първо да отделим малко време да помислим — спря го императорът. — Пазеха на входа, през който влязохте, нали?
— Да, ваше величество. Убихме трима, един избяга.
— Има още два входа. Налага се да предположим, че пазят и там. Освен това щом толкова много убийци са били допуснати в личния ми парк, се налага да предположим и че някои от моите телохранители са били склонени да ме предадат. — Джасарай седна на мраморната пейка и се вторачи в мъртвия тигър. — Време е да пуснем малко дим в кошера… Но първо да прочистим това място от изменници. — Обърна се към Бейн. — Можеш ли да се биеш с тези рани?
— Мога.
— Тогава да намерим останалите убийци.
Императорът ги поведе по най-краткия път към първия вход. Щом го доближиха, видяха изтиканата до него и отворена клетка на тигъра. Бяс надникна през металните пръти. Нямаше нито движение, нито звуци. Двамата с Бейн избутаха клетката встрани. Трима мъже притичаха от сенките. Бяс уби двама с два удара. Бейн отби встрани ножа на третия, изрита го в коленете и замахна с гладиуса към гърлото му.