Джасарай излезе от лабиринта и каза само:
— Превъзходно.
Третият вход бе запречен с две катурнати маси. Там не причакваха убийци.
Бейн и Джасарай се изкачиха по тясна тайна стълба и стигнаха до заключена врата.
— Сигурен ли сте, че искате да направим това? — прошепна Бейн.
— Живот без рискове не е никакъв живот — поучително каза императорът.
Дръпна резето и излязоха в коридора само на трийсетина стъпки от личните покои на Джасарай. Трима войници стояха на стража отпред. Щом видяха императора, те се опулиха, но веднага застанаха в стойка мирно. Джасарай, който бе облякъл бледосива туника и сандали, тръгна към тях. Бейн не се отделяше от него, стиснал дръжката на меча.
— Каква интересна вечер — отбеляза императорът. — Някой да е питал за мен?
Единият войник си облиза устните неспокойно.
— Мислехме, че спите, ваше величество.
Погледът му се плъзна по оплескания с кръв Бейн.
— Изобщо не съм лягал — каза Джасарай. — Опитвах се да се изплъзна на гладен тигър и цяла група въоръжени убийци, които обикаляха необезпокоявани от никого в личния ми парк.
Вратата на покоите се отвори и в коридора излезе Волтан. Носеше черно-сребърната си броня и също като Бейн държеше гладиус.
— Труден сте за убиване, ваше величество.
Войниците се дръпнаха встрани и извадиха мечовете си, но явно нямаха намерение да нападнат Волтан.
— Ти мислиш за всичко — каза Джасарай. — Колко от телохранителите ми успя да привлечеш на своя страна?
— Само тези тримата. Подбрал си внимателно останалите. Непоколебимо предани и непоносимо досадни.
Бейн стоеше мълчаливо, готов за схватка. Джасарай като че ли изобщо не се притесняваше.
— Би могъл да изчакаш смъртта ми, преди да нахлуваш в личните ми покои все пак — укори той Волтан. — Доста е невъзпитано.
— Моля за извинение — ухили се Волтан. — Не ми се искаше да ме сметнеш за грубиян, но се надявах неколцина бойци и един тигър да са достатъчни. Готов ли си да умреш сега?
— Не мисля, че някой някога е готов за смъртта. Я ми кажи — как ще успееш да излъжеш, че съм разкъсан от звяр?
Волтан се разсмя.
— О, харесвам смелостта! Винаги си оставаш невъзмутим пред опасността. Ще те убия бързо, после ще насека кожата, за да изглежда, че раните са от нокти. Да, знам, много е нескопосано, но вие двамата не ми оставихте избор. Погребението ти ще бъде достойно за император, хиляди ще ридаят зад колесницата с ковчега. Не се съмнявам, че ще има още твои статуи, а цяло поколение ще говори за твоето величие.
Волтан скочи ненадейно и мечът му се стрелна напред като нападаща змия. Бейн отби удара, дръпна императора зад себе си и опита разсичащ насрещен удар. Волтан се отдръпна със смях.
— Нямам време да ти изнеса още един урок. Убийте го! — заповяда на тримата войници.
В този момент се чу тропот на ботуши и десетки войници с извадени оръжия запълниха коридора от двете страни. С тях вървеше и Бяс.
Джасарай сплете пръсти зад гърба си и погледна предателите.
— Ако хвърлите оръжията, ви обещавам бърза и лека смърт. Ако упорствате, ще заповядам да ви извадят очите с нажежено желязо, но преди това ще гледате как умират всички ваши роднини и приятели, любими и деца.
Не повиши глас, но от всяка негова дума сякаш капеше отрова. Лицата на тримата посивяха и мечовете им издрънчаха на пода.
Само Волтан остана въоръжен срещу императора.
— Хитроумният Книжник… — Той поклати глава. — Подцених те.
— Като повечето хора — каза Джасарай. — Хвърли меча.
— Може би предпочитам да умра в битка.
— Няма проблем — сговорчиво отвърна императорът. — Точно този край ще ти отредя… ако дадеш показания срещу Наладемус. Ще ти позволя да умреш на арената с меч в ръка пред очите на огромна тълпа. Иначе ще заповядам на моите хора да те заловят жив. Ръцете и краката ти ще бъдат отрязани и ще те оставим да доживееш последните си дни като просяк на улиците. Избирай!
Светлите очи на Волтан блеснаха.
— Ами ако просто те убия и така приключим всичко?
— Дори да успееш, моята заповед ще бъде изпълнена. Можеш ли да си представиш как се молиш за подхвърлени огризки?
Волтан за миг се поколеба, после пусна меча на пода. Войниците на императора се втурнаха към него и го сграбчиха, за да го отведат.
— Чакайте! — помоли той, когато се изравни с Бяс. — Трябва да говоря с този човек.