Войниците погледнаха императора и той кимна.
— Какво искаш? — попита Бяс.
— Вече са пратени за изпълнение заповеди за арест на мнозина от Култа. Отрядите ще плъзнат из града призори. Изведи Кара от вилата.
— Кара ли?
— И тя принадлежи към Култа. Вчера беше при Забулената.
— Благодаря — тихо промълви Бяс.
Изведоха Волтан, а Джасарай повика един офицер и му нареди:
— Сменете цялата охрана. Никой да не научи какво се случи тук тази нощ. И ми намерете писар. Трябва да изпратя няколко съобщения.
— Слушам, ваше величество.
— И доведете хирург за моя млад приятел.
Офицерът отдаде чест и затича по коридора. Джасарай отвори вратата на покоите си и махна на Бяс и Бейн да влязат с него. Седна на изящен, но простичко изработен диван, тапициран с лъскава черна кожа, облегна се и затвори очи.
— Сигурно сте уморен, ваше величество — каза Бяс. — Не е ли по-добре да ви оставим да си починете?
Джасарай се подсмихна.
— Тази нощ не е за отдих. Седнете и вие. — Обърна се към Бейн. — В стаята отзад има кърпи. Попий си раните. Не искам да ми изцапаш мебелите с кръв.
Младежът отиде да намери кърпи, а Бяс каза:
— Разрешавате ли да ви задам един въпрос?
— Разбира се, приятелю.
— Ако сте подозирали Наладемус в измяна, защо допуснахте да стане толкова силен?
Императорът изхъмка, после каза:
— Трудно би ме разбрал. Ти си почтен човек. Не се стремиш към високи постове, към власт. А онези, които ламтят за това, са безмилостни в амбициите си. Те вярват непоклатимо в себе си. И затова постигат такива успехи. Хора като тях са необходими. Нито една империя не може да стане могъща без тях. Те са отражение на случващото се в природата. Във вълчата глутница може да има само един водач, но около него има поне десетина мъжкари, които се стремят да го изместят. Аз не обвинявам Наладемус за предателството. Вината му е в неговия провал. И сега той ще си понесе последствията. Но и онзи, когото ще избера да го замени, също ще има безгранични амбиции. Някой ден и той ще поиска да ме свали от трона. Тъкмо заради амбициите на тези хора Каменград е толкова жизнен и непреклонен.
— Тоест казвате, че сте се заобиколили с бъдещи предатели? Такъв живот е опасен, ваше величество.
Бейн се върна, притискаше към рамото си бяла ленена кърпа. Почти едновременно с него в покоите влезе и писар с кутия с пера и мастило и листове в ръце. Поклони се ниско.
Джасарай отиде зад бюрото си до прозореца и се обърна към Бяс и Бейн.
— Господа, вашата помощ беше неоценима. Няма да забравя това. Елате при мен утре. Каквото поискате, ще го получите. А сега вървете в стаите си. Ще пратя хирурга там.
— Това трябва да се почисти — каза хирургът, беше нисък и плешив. — По ноктите на големите котки има много зарази. Виждал съм такива рани по време на походи.
— Не по ноктите, а по зъбите им — поправи го Бейн. — По тях лепне гниеща храна, затова раните се възпаляват.
— Гниеща храна… — повтори хирургът с пренебрежение. — Вие от племената как ги измисляте тези глупости?
— По-уместно щеше да е ако беше попитал защо не се мъчим от възпалени рани — отвърна Бейн. — Просто ме заший. Изтеклата кръв е прочистила раната.
— Ти ще страдаш, не аз — сви рамене хирургът.
Наложи се да направи единайсет шева. Добави два и на отворилата се рана на хълбока.
— Трябва да лежиш поне две седмици — каза накрая.
Бейн му благодари и той си тръгна. Бяс седна на леглото и каза:
— Е, може да не се случи както си го представяше, но Волтан вече е осъден на смърт. Край на твоя замисъл за отмъщение.
Бейн погледна стария гладиатор в очите.
— Краят ще е, когато изляза на арената и му изтръгна сърцето.
Бяс въздъхна и го тупна по здравото рамо.
— Ти си несломим смелчага и майстор на меча, не отстъпваш в битките. Но не можеш да го победиш. Той е някакъв рядък каприз на природата — огромен, но и бърз като светкавица. Разбирам защо жадуваш да го видиш мъртъв. Убил е твоята любима. Само че той вече е обречен, Бейн. Защо да прахосваш живота си за човек, чиято участ вече е решена?
— Защото се заклех да го убия. Само за това живях през тези години.
— Момко, тъжно ми е, че си толкова упорит. — Бяс помълча. — Ти не си имал баща, а аз нямах син. Струва ми се, че поне мъничко запълнихме взаимно тези празноти в живота си. И като всеки баща аз не искам да видя безсмислената смърт на сина си. Помисли за това, което ти казах.
Стените на тъмницата бяха влажни, въздухът вонеше и лепнеше по кожата. В задушното помещение, предназначено за най-много двайсет затворници, бяха натикани повече от петдесет. Норуин седеше със свити до гърдите колене в един ъгъл. До него беше мълчаливият Персис Албитан — с мръсни оръфани дрехи, голям червен цирей на шията, отекло от побой лице и издута цицина над дясната вежда. Норуин стисна ръката на своя приятел. Не си казаха нищо, но Персис се усмихна изнурено.