Доскорошният роб затвори очи и си спомни деня, когато го хванаха заедно с другите в гората северно от Гориаса, където се бяха събрали за молитва. Отвсякъде изскочиха войници със сопи и тояги. Някои от трийсетината поклонници на Култа се опитаха да побегнат, но ги догониха и ги пребиха. Вързаха ги и ги завлякоха в градския затвор, където прекараха нощта. Сутринта ги отведоха вкупом в съда, където един Ален жрец седеше на съдийския стол. Норуин се огледа — всяко място за публика беше заето. Знаеше, че някои от тези хора също принадлежат към Култа. Други бяха дошли заради съмнителното развлечение да гледат как ще ги осъдят на смърт.
Изправиха затворниците пред жреца, който обяви техните престъпления срещу държавата. Един мъж отвори уста, но един Рицар го зашлеви с такава сила, че му потече кръв.
— Тишина! — изрева Аленият жрец. — Този съд няма да слуша мръсотиите на изменници!
— Щом е така, защо го наричате „съд“? — разнесе се глас от пейките отзад.
Лицето на жреца се смръзна от изумление и той изкрещя:
— Кой каза това?!
— Аз, Персис Албитан — прозвуча отговорът и Норуин се втрещи.
Собственикът на цирка стана.
— Аз съм гражданин на Каменград с всички произтичащи от това права и свободи — започна той. — Виждам застанали пред вас поне седем души, които познавам лично. Всички те също са граждани. Как се осмелявате да погазвате закона?! Още в първите кодекси на града е записано, че всеки гражданин има правото да се защитава в съда и да бъде защитаван от други. Вие се подигравате с правосъдието на Каменград.
Залата притихна. Норуин се взря в жреца. Отначало изглеждаше, че гневът му ще избухне, но той присви очи, облегна се назад и каза сухо:
— Излез отпред, Персис Албитан. Застани тук и защити тези предатели.
Дебелакът мина между смълчаните зрители и се изправи пред съдийския подиум.
— Не познавам всички обвиняеми. Но онези, които познавам, са достойни граждани и никога не са говорили срещу императора, никога не са се опитвали да причинят злини на империята. Този мъж — посочи Норуин — е бивш мой роб. С нищо не отстъпва по добродетелите си на когото и да било сред познатите ми. Не знам нито един случай, когато е лъгал или откраднал, или проявил злоба срещу някого. Доколкото разбирам, обвинявате го, че заедно с останалите е отишъл в гората, за да се молят заедно. Да наричате това престъпление е гавра с правосъдието.
— Не го „наричаме“ — троснато каза жрецът. — То наистина е престъпление. Самият старши жрец на Каменград обяви поклонниците на Култа за предатели. И това бе вписано в законите на града. Принадлежността към Култа се наказва със смърт. Ти принадлежиш ли към Култа, Персис Албитан?
Норуин видя как Персис си поема дъх.
— Ако ми бяхте задали този въпрос преди малко, щях да отговоря напълно искрено, че никога не съм имал нищо общо с Култа и не съм бил на нито една от техните молитви. Но застанал пред вас, аз виждам злото, което въплъщавате, и разбирам каква грешка е било да стоя настрана. Не бях поклонник на Култа. Но вие ме убедихте, че е трябвало да бъда. Благодаря ти за това, жрецо.
— Осъди се със собствените си думи! — кресна жрецът. — И ще умреш заедно с тези предатели. — Той стана рязко, лицето му червенееше почти колкото боядисаната му брада. Вторачи се злобно в хората на пейките. — Друг иска ли да защити тези предатели на Каменград?
Никой не пожела и затворниците заедно с Персис бяха върнати в килиите. Останаха там три дни, после ги оковаха във вериги и ги докараха в Каменград. По пътя дотук бяха в различни групи, събраха всички чак днес, когато ги докараха от тъмниците под Храма до това подземие на цирк „Палантес“. Един от надзирателите им съобщи злорадо какво ги чака.
— Нали според вашето учение вие сте светлината на света — говореше ухилен. — Е, утре ще светнете. Ще ви облекат в напоени с масло дрипи и ще ви приковат за дланите и стъпалата на стълбове из арената. А после, милички, ще ви подпалят. И ще пищите, докато горите.
— Ти си жалко човече — каза му Персис. — Затова те съжалявам от сърце.
Надзирателят изпсува, заудря го по лицето, после го срита жестоко. Накрая се обърна и излезе от подземието. Норуин помогна на Персис да седне.