— Много съм ти благодарен — каза старецът. — И сами щяхме да се справим, но небесата са ми свидетел, че вече не ни оставаха сили.
— Ти си Бейн! — възкликна тъмнокосият жилав юноша. — Гледах двубоя ти с Декс.
Старецът се взря отблизо в Бейн.
— Да, изглеждаш като боец — потвърди не чак толкова приветливо.
— Вярно ли е, че ще се биеш с Волтан? — попита момчето.
— Да, вярно е.
— Дано го убиеш бавно и мъчително!
— Стига! — изръмжа старецът. — На никого не пожелавам бавен и мъчителен край, дори на гнусни твари като него. Твърде много хора загубиха живота си напоследък.
— Как можеш да казваш това?! — възмути се момчето. — Той е от онези, които убиваха наши приятели, отвеждаха ги на кладите. Заслужава да умре в мъки.
Старецът седна на отсеченото дърво, свали кожения калъф от чуканчето на отсечената си лява китка и почеса белезите. Вдигна глава и погледна Бейн.
— Още веднъж ти благодаря. Да не ти губим повече времето. Трябва да се подготвиш за двубоя.
Бейн постоя още миг-два при тях, после се втурна обратно нагоре по склона, а горе свърна по стара пътека, проправена от сърни. Когато изкачи още един склон, видя просналия се под него град, засиял в ранното утро. Умората се натрупваше в краката му, усещаше боцкане в прасците…
Банята в цирк „Окциан“ беше отворена, но водата още не беше затоплена и той отиде на площадката за упражнения, направена по заръка на Бяс. Неколцина по-млади гладиатори вече бяха там и вдигаха тежести под наставничеството на Телорс. Бейн раздвижи схванатите си мускули и загря още малко с катерене по въже.
Телорс дойде при него.
— Не се престаравай. Пази си силите за утре.
— Как мислиш, глупаво ли постъпвам?
— Не е редно аз да преценявам. Хората правят онова, което смятат за нужно. Ако бях на твое място, щях да поискам от императора цяла планина злато и личен бардак.
— Виждал си го как се бие. Бяс не вярва, че мога да се изправя срещу него.
— Вани вече съжалява, че ти е казал това. Не би искал заради негови думи да се усъмниш в способностите си. Просто се е надявал да те разубеди.
— Е, какво мислиш все пак? Кажи ми истината.
— Бейн, не мога да ти кажа истината, а само своето мнение. Веднъж видях как як войник с броня, с нагръдник, с щит и меч беше повален от момче, което си бе направило копие от дълъг клон. В битка може да се случи всичко. — Телорс се подсмихна унило. — Няма да ти разправям колко ненадминат е Волтан — не и в деня преди да се биеш с него. Нека ти кажа колко добър боец си ти. Можеш да надвиеш почти всички. Имаш бързината, силата и най-важното — бойния дух. Утре ще бъда с тебе. Ще наточа меча ти като бръснач, а нагръдникът ти ще блести.
— Нагръдник ли? Това е двубой до смърт.
Телорс се почувства неловко.
— За този двубой императорът отмени обичайните правила. Волтан ще се бие без никаква броня.
— Значи и аз ще изляза без броня. Нали е двубой, а не екзекуция?
— Очаквах да кажеш това — призна Телорс. — Постъпваш достойно. И Бяс би ти казал същото.
Един слуга извика, че водата се е стоплила, и Бейн влезе в банята.
Басейнът беше дълъг шестнайсет стъпки и широк девет. Издигащата се от водата пара ухаеше на лавандула. Бейн свали дрехите, потопи се, смъкна и главата си под повърхността, изтласка се с крака до отсрещния край, седна на издатината в басейна и опря глава на заоблените месингови перила. Напрежението се изцеждаше от мускулите му.
Полежа във водата, избърса се и отиде в стаята за масаж. Роб на Цирка втри масло в кожата му и размачка мускулите на краката, гърба и раменете. Бейн задряма. Когато се събуди, беше сам. Робът го бе завил с топла хавлия, за да спи спокойно.
Отиде при шкафа си, облече чиста туника и панталон и се върна бос в банята. Остави дрехите за упражнения в коша за пране, обу ботушите и излезе.
Денят беше чудесен, така че той се разходи по улиците към вилата. Почти навсякъде празненствата бяха стихнали, но още се долавяше бурната радост в целия град. Завари градинарите да се трудят около вилата, плевяха цветните лехи, а Кара вървеше между розите. Носеше светлозелена рокля. До нея крачеше тъмнокос и хубав млад мъж. Кара видя Бейн, махна му и той отиде при тях.
— Това е Марон — запозна ги Кара. — Син на генерал Барус. — Бейн и Марон си стиснаха ръцете. — Дошъл е да говори с дядо, но той още тича по хълмовете.