— Сигурно е тръгнал по пътеката на запад — каза Бейн, — защото не го видях тази сутрин.
— Ще се омъжа за Марон — заяви Кара.
— Ако дядо ти се съгласи — добави Марон.
Бейн се засмя.
— Щом това е желанието ти, принцесо, дядо ти няма да се противи. Но аз съм съкрушен. Толкова се надявах накрая да избереш мен.
— Ти си много стар — присмя му се тя. — И не си чак толкова привлекателен.
Бейн притисна ръка към гърдите си.
— Колко жестоки са жените! Вземи си поука, Марон!
Поклони се и понечи да тръгне към къщата, но Кара го хвана за ръката.
— Двамата с дядо трябва да се сдобрите.
— Не сме се карали.
— Вече не искаш да ме погледнеш в очите — промълви тя неочаквано. — Защо?
— Измисляш си. — Бейн се застави да гледа в очите ѝ — светлосините очи на Волтан. Не издържа и се извърна. — Пренебрегваш своя гост — напомни ѝ.
— Бейн, да не съм те обидила, без да искам?
— Няма такова нещо.
Вече се чувстваше много неудобно пред нея.
— Още ли си решен да се биеш утре? — попита тя.
— Да.
— Знаеш ли, срещнах го наскоро. Говоря за Волтан. Пред една сергия на пазара. Допадна ми. О, знам какво казват за него — той е злодей, но аз го видях на една от нашите общи молитви. Забулената положи длан на главата му и го благослови. Значи в душата му има не само зло.
Бейн въздъхна.
— Не знам дали в душата му има само зло. Той уби жена, която обичах. И ще умре за това, а не заради… някакви политически интриги.
— Бездруго ще умре. Всички ще умрем рано или късно. Жалко, че не можеш да му простиш.
— Някои неща са непростими.
— Не мога да повярвам в това.
— Защото никога не си страдала. — Бейн даде воля на гнева си, но още се сдържаше. — Толкова е лесно за хора като тебе — свикнали сте с разкоша, а прислугата се грижи за всички ваши нужди. Какво се налага да прощаваш? Готвачката е сварила кашата твърде рядка? „О, прощавам ти.“ А жените от племето гат са гледали как вашите войници изтръгват бебетата от техните прегръдки и смазват главичките им в стените. Те знаят какво е мъка. Дали са готови да простят? Аз видях как Волтан заби меч в сърцето на моята любима. Смееше се. А ти ме молиш да му простя? Я се огледай! Всичко, което имате тук, всичко в този град е изградено върху пролятата кръв на изтребени народи. Може някой ден хората да ви простят. Аз обаче се съмнявам.
Вбесеният Бейн побърза да се отдалечи от Кара. Пред къщата зърна двама мъже на застланата с чакъл алея.
— Персис! — викна Бейн и изтича към тях.
Двамата носеха мръсни дрехи, които смърдяха ужасно.
— Радвам се да те видя, момчето ми — промълви умореният Персис. — Тук имате ли място, където да се отървем от тези благоухания на тъмниците?
— Разбира се. Елате с мен.
Персис беше прекалено пълен, а Норуин — твърде дребен, за да са им по мярка дрехите в къщата. Докато се къпеха, Бейн изпрати един слуга на пазара да им купи подходящи дрехи. Кара и Марон също бяха видели двамата и влязоха при Бейн, който чакаше в голямата дневна с изглед на изток.
— Персис ли дойде? — веднага попита момичето.
— Да. Освободили са ги вчера, но те нямат нито пари, нито други приятели тук. Поне са намерили нас.
— Много съм доволна. Ще заръчам на готвачката да ги нахрани добре.
И излезе от стаята, а Марон каза на Бейн:
— Познавам един твой приятел — Бануин.
— Не ми е приятел. Бивш познат.
— Тъй ли… Не знаех. Той говори за тебе като за приятел.
— Винаги съм предпочитал дружеските постъпки пред дружеските думи. Как е той?
— Напусна града тази сутрин. Връща се в родината си. Ще ми липсва.
Бейн нямаше желание да говори за някогашния си приятел и попита:
— Как се запознахте с Кара?
Марон се засмя.
— Сега не е опасно да призная, че се срещнахме на една от общите молитви със Забулената. След това се заприказвахме и… — Той разпери ръце. — Влюбих се в нея. След три седмици навършвам деветнайсет. Намислили сме да се оженим веднага след това.
— Тя е прекрасно момиче.
— Знам.
— С какво ще се занимаваш?
— Ще стана войник като баща си.
— Войник? — повтори Бейн. — Нали вие от Култа отричате войната?
— Не принадлежа към Култа. Просто ходех на техни сбирки. Възхищавам се на учението им. Но светът е далеч от съвършенството и е пълен с опасности. Охотно бих проявил обич и щедрост на духа към всеки срещнат, но винаги ще нося меч на кръста си в случай, че той не ми отвърне със същата обич и щедрост.
Бейн кимна с одобрение.
— А Кара какво мисли за това?
— Не се ли досещаш? — засмя се Марон.