10.
— Мога ли да разчитам на твоята подкрепа? — попита Джасарай, докато изпращаше Бендегит Бран на стъпалата пред императорския дворец.
Фялок чакаше наблизо с конете и десетимата войници от почетната стража, които щяха да ги придружат до портите на града.
— Ваше величество — отвърна Бран, — много съм доволен от посещението си тук и от голямата чест да се запозная с вас. Благодаря на боговете, че покушението срещу вас беше неуспешно, и съм щастлив, че мой сънародник ви помогна в онази съдбовна нощ. Ще предам на моя крал дословно всичко, което ни казахте, и се надявам времената на вражда между нашите народи да са останали в миналото.
Джасарай го хвана под ръка и слезе с него по стъпалата.
— Войните са необходими понякога и често са неизбежни — каза императорът. — Но Каменград има врагове, които са много по-наблизо от Конавар. Предай му и това заедно с моите най-добри пожелания.
Бран се поклони и яхна коня си. Фялок също се поклони. Джасарай се взря в очите му.
— Мисля, че потегляш с радост към родните земи. Опасявам се, че животът в града не ти допада.
— Да, влече ме към планините — призна Фялок.
— Казват, че Кайр Друаг е прекрасно място.
— Ако ни навестите като приятел, ще ви разходя на кон в планинските гори и в долините — обеща Фялок.
— Много изкусително предложение — отвърна Джасарай.
Бран смуши коня си и групата бавно потегли.
След час излязоха през портата и подкараха конете в лек тръс по хълмовете на запад. На първото било Бендегит Бран спря и се обърна към Каменград.
— Разтревожен си, приятелю — каза Фялок.
— Така е. Предстои ни война, Фялок.
— Но Джасарай каза…
— Няма значение какво е казал. Държа се като книжник и като човек, който желае мир. Но той живее заради битките и завоеванията. Проумях това още щом видях тигъра в парка му. Можеш ли да си представиш какво им е струвало да уловят звяра и да го превозят на хиляди мили? И защо? Само за да изкарат тигъра на арената по волята на Джасарай, където да бъде убит за забавление, защото тълпите в Каменград жадуват за още кръв. Така ли се държи един книжник? Не. Той смаза враговете си на изток и унищожи непокорните в империята. Сега ще се стреми да заслужи възхищението на тълпите с война срещу единствените врагове, които някога са побеждавали армия на Каменград.
— Ами приказките му за крал Шард и неговата все по-многочислена армия? Няма съмнение, че Шард е по-голяма заплаха за Каменград. На него не му се налага да прекоси морето, за да се сражава срещу Джасарай. Войските му могат да навлязат в земите на империята за броени дни.
— Няма спор — съгласи се Бран. — Аз обаче подозирам, че Джасарай и Шард са се съюзили. Щом настъпи пролетта, Шард ще нахлуе в нашите земи от север, а Джасарай — от юг. Ще воюваме срещу две армии.
Бран подкара коня си на запад. Фялок яздеше до него и си мислеше, че уважението му към този мъж може да се мери само с почитта му към Конавар. Бран не беше обикновен пълководец, дори кралят се вслушваше във всяка негова дума за стратегията и тактиката. Умът му беше по-остър от кинжал, за дарбите му на предводител в битките вече се разказваха легенди. Конавар неведнъж казваше, че Бран може да разчете бойното поле така, както другите хора четат простичък надпис.
— Жалко, че Копелето го спаси — подхвърли Фялок, когато се спуснаха по склона и излязоха на широкия западен път.
Бран го погледна и каза:
— Бейн извърши подвиг. Не мога да го обвинявам за това.
— Аз пък мога — ядно изрече Фялок. — За нищо не става това момче, Бран. Родено е от измяна и носи злото в кръвта си.
— Чувал съм да казват такива неща за копелетата, но не им вярвам — възрази Бран. — Във вените на Бейн тече кръвта на Конавар. Кълна се в Таранис, дори приликата им е очебийна! Присъщи са му и смелост, и сила на духа. Момчето заслужаваше брат ми да се отнася по-добре към него. Омразата ти към Бейн ме натъжава.
— Не искам да слушам как укоряваш Конавар — още по-гневно възкликна Фялок.
— Приятелю, кралете също като останалите хора не са безупречни. Да ти призная, намирам вина и в себе си. Трябваше още преди години да говоря с Конавар за Бейн. А не го направих. Сега се срамувам. Моят баща ме възпита с убеждението, че любовта към семейството е най-важният дълг на всеки риганте. И аз съм верен на мъдростта му със своите деца. А Бейн е мой племенник и трябваше да го приема като свой близък.
— Щеше да те отблъсне — изсумтя Фялок, — както отблъсна мен. Когато още беше малък… май на тринайсет, му пратих вест, че го каня в Седемте върби да прекара лятото с нас. Получих доста обиден отговор. Стигаше ми, за да разбера що за човек ще стане. Втори път не бих опитал да се сближа с него.