— Това е някак странно… — каза Бран. — От брат Слънцеднев знам, че Бейн тъй и не се е научил да чете и пише с лекота. Как да си представя, че ти е изпратил писмен отговор?
— Е, не го е написал той — уточни Фялок. — Писмото беше от Брефар, който ми предаде думите на момчето. Все същото е. Казал, че не иска да говори с мен и не ме смята за свой сродник. Ако вече беше зрял мъж, щях да го убия за такава наглост.
Бран тръсна глава.
— Открай време се чудя колко често изплува името на Брефар във всякакви неразбории, дрязги и кавги…
— Да не намекваш, че ме е излъгал?! Но това е нелепост! За какво му е да го прави?
— Не знам — призна Бран. — Не мога да го разбера. У него сякаш има бездънен кладенец с враждебност и ми се струва, че се стреми с наслаждение да поражда същите чувства у околните. За него това е като любима игра. Фялок, ще бъда откровен с тебе — не знам какво е могъл да каже Бейн тогава, може би Брефар ти е предал точно думите му. Но горчивият опит ме е научил да се отнасям с голямо недоверие към брат ми и подбудите му.
— Аз пък мисля, че си несправедлив към него. С мен винаги е бил любезен. Оплаквал се е само от нежеланието на Конавар да му възлага повече отговорности. Брефар е умен мъж, а не предвожда войски, само управлява Трите потока и земите по границата с норвиите.
— Радвам се, че си настроен добре към него — каза Бран. — Хайде да не задълбаваме повече в този разговор.
Бейн седеше навъсен в Оръжейната под арената на цирк „Палантес“. Телорс беше наблизо и довършваше старателно точенето на гладиуса му.
В рамката на вратата се появи могъща фигура. В първия миг Бейн се заблуди, че е Бяс, защото силуетът беше осветен от фенер зад вратата и лицето не се виждаше. Мъжът влезе и Бейн позна Бракус, Пръв гладиатор на Каменград. Вдигна глава към русия здравеняк. Бракус отиде при един шкаф до отсрещната стена, отключи го и извади две кожени манерки и малък свитък, вързан с панделка. Беше още по-едър от Бяс, но стъпваше със същата котешка ловкост.
Щеше да излезе, но Телорс му каза:
— Брак, вече се правим, че не виждаме старите приятели, а?
Гладиаторът се обърна и лицето му грейна в усмивка.
— О, небеса… Телорс, защо си си пуснал тази отвратителна брада? Помня те като млад красавец.
Телорс прихна и двамата си стиснаха ръцете.
— Научих, че с Вани обучавате бойците на „Окциан“. Добре си вършите работата.
— Приятно ми е пак да се занимавам с това — сподели Телорс. — Очаквах вече да си се отказал от двубоите. Няма как да не си натрупал цяла планина злато.
Бракус сви рамене.
— Все си обещавам, че поредният двубой ще е и последният. А после някой наперен млад боец се пръква от нищото и ми се фука, че съм бил старец и щял да ме заколи като пиле. И гордостта ми надделява. — Обърна се към Бейн. — Момко, ти няма ли да ми кажеш колко стар и уморен изглеждам?
— В моите очи изглеждаш як и жилав — отвърна Бейн.
— Такъв съм си — кимна Бракус. — Ще ми се да те попитам нещо… Защо поиска този двубой? И без това вече си прочут, а Волтан няма да ти се даде лесно.
— Лична вражда — намеси се Телорс. — Волтан е убил негова… приятелка.
— Аха, разбирам. Е, желая ти сполука, Бейн. Може пак да се видим.
— Съмнявам се — каза Бейн. — Това е последният ми двубой. Утре тръгвам към родината си.
Бракус се ухили.
— Значи бележките ми за тебе стават безполезни. — Пак направи крачка към вратата, но се обърна. — Имаш навика да свиваш левия си юмрук, преди да нападнеш. Волтан ще забележи веднага.
— Благодаря ти. Бяс ме предупреди за това, но май не мога да се отърва от този навик.
— Волтан е смайващо бърз в контраатаките. Отърви се от навика си още сега, иначе няма да се прибереш вкъщи. — Бракус погледна Телорс. — Радвам се, че те видях, приятелю. След три дни в дома ми ще има малко празненство за моя рожден ден. Ела и ти. Доведи Вани.
— Ще дойдем — обеща Телорс.
Бракус излезе и Телорс пак се зае с точенето на меча.
— Надявах се и Бяс да дойде — каза Бейн.
— Е… знаеш какво мисли за този двубой.
— Знам. Мисли, че ще умра. Греши.
— И преди му се е случвало. Както на всеки от нас. — Телорс погледна свещта на рафта, по която имаше равномерно разположени черти. — Остава по-малко от час до двубоя. Как се чувстваш?
— Добре съм.
Бейн седеше и разглеждаше стаята. Да, по нищо не приличаше на оръжейната в цирк „Орисес“… Ярки фрески украсяваха стените, имаше ниши, в които бяха сложени бюстове на най-великите бойци в историята на „Палантес“. Огледа бюстовете и попита: