Волтан успя да плъзне върха на меча си по гърдите на Бяс, чието пъшкане остана нечуто в гръмотевичния рев на зрителите. Волтан се метна напред да довърши противника. Старият гладиатор изви тялото си встрани и острието му посрещна нападателя. Волтан отстъпи светкавично, но мечът на Бяс сряза кожата над десния му хълбок.
Двамата закръжиха по-предпазливо по арената. Раната на Бяс беше под дясната ключица и кръвта се стичаше по гърдите му. Волтан също кървеше силно, кожената му препаска потъмня, червена струя плъзна по бедрото му. Двамата пак скъсиха разстоянието, остриетата се заблъскаха със звън. Неочаквано Волтан улучи слепоочието на Бяс с ляво кроше и той залитна, но отби замаха с меча, който щеше да го изкорми. Продължиха да кръжат по пясъка и да се дебнат.
Двубоят вече не изглеждаше толкова яростно свиреп, всеки търсеше някаква пролука в защитата на другия. Но напрежението не спадаше и тълпата беше неестествено тиха. За Бейн ходът на времето сякаш ставаше все по-муден. Взираше се във Волтан, търсеше някаква слабост, някакъв издайнически признак, от който Бяс би могъл да се възползва. Не откриваше нищо. Волтан беше най-близкият до съвършенството боец, когото бе виждал.
А Бяс се уморяваше. Въпреки издръжливостта, която дължеше на безбройните часове упражнения и тичане, възрастта започваше да му тежи. Волтан също забелязваше това и двубоят незабележимо се превръщаше в игра на котка и мишка. Волтан отби внезапен мушкащ удар и с контраатаката нанесе плитка рана в рамото на Бяс. При следващия си опит да нападне Бяс залитна и Волтан щеше да го прободе в окото, но Бяс се хвърли встрани и мечът само закачи слепоочието му. Сега и по лицето на по-възрастния мъж имаше кръв.
Волтан направи лъжливо движение и мечът му литна към сърцето на Бяс, който го пресрещна със своя и с обратен замах улучи левия му бицепс. Изведнъж двубоят се ускори отново, двамата мушкаха и сечаха, отбиваха и се отдръпваха. Бейн знаеше, че Волтан се стреми да изтощи Бяс. И успяваше. Дясната ръка на Бяс не въртеше меча със същата бързина и острието на Волтан намери лявото му рамо. Бяс отстъпи. Бейн виждаше как гръдният му кош се издува и свива от усилията да поеме достатъчно въздух. А Волтан въпреки обилното кървене поне наглед оставаше бодър.
Хора се раздвижиха на трибуните вдясно от Императорската ложа и Бейн погледна натам. Телорс се провираше между плътно насядалите зрители; прескочи една ниска преграда, измъкна обшита с кожа палка от ръката на изненадан мъж с тъпан, опря големия тъпан на стената и започна да отбива бавен ритъм, който се разнесе над стадиона като ехо на гръмотевици.
Щом чуха първите удари, двамата бойци долу на пясъка спряха.
Волтан беше по-уморен, отколкото изглеждаше. От години беше командир на Рицарите, но за двубоите на арената бяха необходими особени упражнения, с които не се бе занимавал отдавна. Усещаше ръката си с меча твърде тежка. Но умората пречеше още повече на противника му и Волтан поне щеше да се порадва на смъртта му. Открай време се питаше колко добър боец всъщност е Бяс. Сега знаеше и беше доволен, че не са се срещнали по-рано на арената. Дори на тази възраст Бяс го изненадваше с мълниеносните си реакции и бързината на контраатаките.
В ранния следобед слънцето напичаше, въздухът трептеше над нагорещения пясък. Волтан обикаляше около остарелия гладиатор.
— Какво те прихвана, че излезе да се биеш с мен?
Не чу отговор.
— Нямаш ли сили да говориш, старче? — присмя се Волтан.
Бяс само се усмихна. Ядосаният Волтан нападна. Бяс отби удара. Волтан замахна с лявата ръка. Бяс се изви встрани и неговият ляв юмрук се заби в челюстта на Волтан, който също се изви и мечът на Бяс само изсъска във въздуха пред тялото му. Бяс опита да се възползва от уязвимостта му в този миг, но Волтан отби удара към гърдите си и щеше да прободе противника в корема, но върхът на меча му срещна голямата тока на колана.
— Късметлия си ти, късметлия — подхвърли Волтан, за да разсее Бяс.
Старият боец обаче си оставаше съсредоточен и не прахоса време да му отговори. Само че движенията му издаваха колко близо е до изтощението.
— Не ти останаха много сили — каза Волтан. — Как се чувстваш пред прага на смъртта?
Отново нито дума от устата на Бяс и Волтан започна да се ядосва. Винаги успяваше да проникне с подигравки през хладнокръвието на противниците, да ги подтикне към безразсъдство или нехайство, да отвлече вниманието им. Но Бяс не беше податлив като другите. Волтан все едно се биеше срещу статуя от плът, срещу същество, лишено от чувства.