Все пак знаеше, че печели надмощие. Имаше нужда само от още малко време. Докато се дебнеха, забеляза как върхът на меча в ръката на Бяс е малко по-ниско, сякаш е станал по-тежък. Старият гладиатор вече дишаше тежко.
— Може би се нуждаеш от кратък отдих — подхвърли Волтан. — Дръпни се, поеми си дъх.
Нападна още преди да изрече последните думи и малко оставаше да свари Бяс неподготвен — мечът му се промъкна покрай меча на Бяс, отскочи от ребрата му и сцепи кожата. Бяс се завъртя на пета и Волтан също не можа да отбие добре меча, който сряза рамото му още веднъж. Метна се назад. Бяс не продължи атаката и Волтан се ухили — старецът най-после бе останал без сили.
И тогава задумка тъпанът. Волтан примигна и огледа трибуните, вторачи се в чернобрадия Телорс.
Зрителите знаеха легендата за Бяс и започнаха да пляскат в такт с бумтящите звуци. Волтан пак съсредоточи вниманието си върху противника си — сега той стоеше по-изпъчено и в тъмните му очи имаше блясък вместо безнадеждността на изтощението. Волтан изруга. Разправата с дъртака щеше да се проточи.
Бяс вдиша дълбоко и пристъпи към него.
— Кара ти изпраща сърдечни поздрави — каза тихо с топлотата на близък приятел.
Волтан се вцепени за недоловим миг. И Бяс го връхлетя. Волтан понечи да пресрещне удара, но мечът на Бяс се вряза в корема му и нагоре, разпори белия дроб и щръкна от гърба. Волтан провисна, изтърва оръжието си и главата му се опря в рамото на мъжа, който го бе убил.
— Ама че… хитрост — прошепна той.
— Ти ме принуди, момко — отвърна Бяс и го бутна да се просне на пясъка.
Зрителите ръкопляскаха неистово, виковете им разтърсваха стадиона.
— Май се… радват да видят… как умирам — задъхваше се Волтан. Усмихна се насила. — Трябва… да ти зашият… раните по-скоро.
— Ще почакам — каза Бяс.
Волтан помълча. Не усещаше болка. Унасяше се в странен покой.
— Кара… знае ли… за мен?
— Не. И няма да научи. Но тя е чудесна млада жена — силна, смела и вярна. Всеки баща може да се гордее с такава дъщеря.
— И аз щях… да се гордея… ако знаех.
Главата на Волтан се килна встрани; той виждаше двата стълба за екзекуцията, които стърчаха като шипове от купчините залети с масло клони.
— Тя ми прости… — прошепна той.
Бяс не го чу.
Бяс се изправи до мъртвия Волтан, вдигна меча си в поздрав към императора и после тръгна през арената сред гръмовните приветствия на тълпата. Притичаха роби, хванаха трупа за стъпалата и го повлякоха по пясъка…
В отсрещния край на арената се появи малък отряд войници, водеха двама затворници. Пръв беше Наладемус. Щом видя стълбовете, той започна да се дърпа, хвърли се по лице на пясъка. Войниците го вдигнаха насила и го повлякоха към кладите. Той пищеше и виеше. Зрителите отвръщаха с гръмък присмех.
Зад него беше Забулената, дребничка и стройна, платът на синята ѝ дълга дреха лъщеше просмукан с масло. Двама войници я държаха за голите ръце, но тя не се боричкаше, а вървеше с вирната под булото глава.
— Изгорете ги! Изгорете ги! Изгорете ги! — крещеше тълпата.
— Според мен е редно — започна Джасарай — да изпълня друго твое желание, защото Бяс ти отне шанса за отмъщение. Каквото поискаш, ще ти го дам. Може би земите на Волтан или други имоти? Или няколко сандъка злато?
Бейн не откъсваше поглед от арената.
— Ще взема нея — промълви тихо. — Подарете ми нейния живот.
— Какво? Познаваш ли я?
— Не.
— Помисли добре, Бейн. Тя е сърцето на този Култ и ако я помилвам, хората ще се разбунтуват.
— Ваше величество, нали казахте, че каквото поискам, ще ми го дадете? — напомни Бейн.
Джасарай леко се намръщи.
— Бейн, все още съм твой приятел. Дружбата с един император е ценна. Ако упорстваш, ще станеш мой враг и за тебе не би имало място нито в Каменград, нито другаде в империята. За какво ти е да ме превръщаш в свой враг заради жена, която дори не познаваш?
Бейн се взираше в Забулената и слушаше врявата на стадиона. Наладемус още пищеше и се противеше на войниците, а тя стоеше с изопнати рамене, отчуждена от всичко и горда, сякаш подигравките не я засягаха.
— Тя е храбра — каза накрая. — При цялото ми уважение към вас, ваше величество, мисля, че нейният живот е много по-ценен от вашата дружба.
Джасарай стана и отиде до парапета. Долу войниците чакаха знак от него. Той посочи жената и поиска с жест да я изведат напред. Изви глава към Бейн все така спокойно, но гневът кипеше в очите му.