— Слез да си вземеш наградата. Имаш два дни да напуснеш Каменград. Не се връщай никога.
Бейн се поклони и излезе от ложата.
На арената издърпаха пищящия Наладемус до стълба на кладата. Бейн изтича по стъпалата между скамейките, прехвърли се през парапета на стадиона и скочи от височина дванайсет стъпки на пясъка. Изтича при войниците, които държаха жената.
— Императорът я освободи.
Те погледнаха към високата леко прегърбена фигура в ложата. Джасарай кимна отсечено и те веднага пуснаха ръцете на Забулената.
Прозвуча тръба и наръчите клони под Наладемус пламнаха. Страшните му викове би трябвало да будят съжаление, но хората на стадиона дюдюкаха и крещяха обиди. Забулената се обърна към страдащия мъж и вдигна ръка. Обреченият жрец погледна през виещите се струи дим към крехката жена в синьо. Писъците му секнаха и той облегна глава на стълба. Гъстият пушек го скри.
— Какво направи? — прошепна Бейн.
— Избавих го от болката — отвърна жената.
Тълпата вече не можеше да се наслаждава на страданията на Наладемус и мнозина се разкрещяха, че Забулената трябва да умре. Бейн я поведе за ръка към Оръжейната. От просмуканата с масло за лампи дреха се разнасяше силна сладникава миризма. Жената вървеше безмълвно до него. Зрителите се убедиха, че тя няма да бъде изгорена, и воят на стадиона се засили оглушително. Някакви хора на западната трибуна се сбиха. Натам се втурнаха войници, за да ги усмирят. Зрители започнаха да къртят скамейки, някой хвърли възглавница към Императорската ложа. Все повече войници нахълтваха на трибуните. Бейн отвори вратата и издърпа Забулената в Оръжейната.
Там седеше Бяс, един хирург зашиваше раните му. Лицето на стария боец сивееше, той притискаше към гърдите си окървавена кърпа. Забулената отиде при него, взе кърпата от ръката му и я пусна на пода, после докосна с малката си длан кървящата рана на гърдите му. Раната се затвори мигновено. Хирургът гледаше стъписано, дори смаяно. Жената докосна поред срязаната кожа на слепоочието на Бяс и разсечените мускули на рамото. Пред погледа на Бейн лицето на Бяс си върна нормалния цвят.
— Благодаря ти — каза Бяс и целуна ръката ѝ.
— И аз ти благодаря, Вани — каза Забулената. — Защото ако не беше твоята саможертва, щяха да ме изгорят.
После се обърна бавно към Бейн и вдигна булото си.
Той ахна и едва не падна.
— Милостиви небеса! — прошепна Бейн. Ръцете и краката му се разтрепериха и той се тръшна на скамейката до стената.
Забулената беше Лия.
Вратата се отвори с трясък и Телорс влезе забързано, последван от Бракус.
— Започнаха размирици! Пред изходите са се струпали тълпи. Крещят, че тя трябва да умре. А войниците получиха заповед да се изтеглят от стадиона.
Бяс стана и посегна към меча си.
— Не са ви нужни оръжия — спря го Лия. — Доверете ми се!
Той се поколеба, после се взря в отпуснатия на скамейката Бейн.
— Добре ли си, момко?
Бейн не го погледна, беше се вторачил в младата жена с лъсналата от масло дреха.
— Видях те да умираш. Видях как мечът се забива в сърцето ти.
Лия седна до него и хвана ръката му.
— Помня как Волтан заби меча си в мен, после отворих очи в една каруца. Хирургът Ралис седеше до мен. След това в паметта ми остана лицето на старица с воал. Това беше сън. Вървяхме в неописуемо прекрасна гора. Там имаше още някой — сияеща фигура, чието лице не можех да зърна. Това същество на светлината протегна ръка и докосна раната над сърцето ми. Раната заздравя и усетих как нещо се влива във вените ми. Стори ми се, че целият ми живот е бил пресъхнал кладенец, но водата на живота бликна отново в мен. После се събудих в дома на Ралис и той каза, че старицата дошла в Дома на мъртвите да ме спаси.
— Защо не дойде при мен? — попита Бейн и стисна ръката ѝ.
— Ралис ми каза, че си убит. След два дни се качих на кораб, който отплава към Гориаса. Чух отново да говорят за тебе като убиец на арената, който пролива кръвта на мнозина. Пътищата ни се раздалечиха, Бейн. Когато видях смъртта на баща ми, пожелах да сложа край на насилието. А когато ти видя меча да ме пронизва, поиска кръв, отмъщение и смърт.
— Обичам те — каза просълзеният Бейн. — Мисля за тебе всеки ден, откакто те срещнах.
— И аз те обичам. Нищо няма да промени това.
— Няма ли да дойдеш с мен в планините, както искахме тогава?
Тя не отговори веднага и по мълчанието ѝ Бейн разбра, че я е загубил за втори път.
— Не мога да бъда съпруга на мъж, оплискан с кръв. Ще продължа делото си. Не в Каменград — друга ще заеме мястото ми. Но аз ще пътешествам и ще проповядвам. Ще намеря копнеещи за духа хора и ще споделя с тях радостта, която открих.