— Опитах се да те спася — промълви Бейн. — Но тогава не бях достатъчно силен.
— Ти ме спаси — прошепна Лия. — Съжалявам, Бейн. Съжалявам и двама ни.
Тя го прегърна, той я притисна до себе си и я целуна по бузата.
— Къде ще отидеш?
— В далечния север. В Белите планини има едно племе. Ще отида при тях с истината за Извора.
— Чувал съм за онова място — обади се Бракус. — Дори варс не припарват там. Племената в Белите планини са свирепи. Някои твърдят, че изяждали сърцата на враговете си.
Лия се усмихна.
— Значи имат огромна нужда от словата, с които ще отида при тях.
Тя тръгна към вратата.
— Тълпата ще те разкъса — предупреди я Телорс. — Нека те придружим.
Лия завъртя глава.
— Никой няма да ме види и никой няма да ми стори зло. Поне няма да е тук и сега. Бъдете благословени от Извора.
И излезе.
Бейн не помръдваше. В главата му цареше пълна бъркотия. Повече от две години едно-единствено желание го бе тласкало напред — да отмъсти за смъртта на Лия. Беше се подготвял усърдно, отказвал си беше всички удоволствия на младостта. Не бе прекрачвал прага на бардака в цирк „Окциан“, не ходеше на буйните увеселения, организирани от цирка. Получаваше покани и от свободни, и от омъжени жени да ги навести в домовете им, но отказваше учтиво. Всяка нощ преди сън си представяше лицето на Волтан и деня, когато ще накаже убиеца.
А сега седеше в притихналата Оръжейна и се взираше в мраморния под.
Бяс седна до него и обви с ръка раменете му.
— Кажи нещо, момко.
— Трябва да се махнем преди тълпата да изтърбуши всичко — намеси се Телорс. — Бейн, щом Забулената им се изплъзна, може би ще поискат да се разправят с тебе. Нали те видяха да я отвеждаш от арената?
— Облечи се — кротко настоя Бяс. — Ще се приберем във вилата и там ще поговорим. Хайде!
Дръпна го да стане. Все още замаян, Бейн свали кожената препаска и предпазниците, обу черен кожен панталон и облече синя вълнена туника със сребърна бродерия. Препаса меча, преди да излезе с Бракус, Телорс и Бяс. Хирургът, който бе дошъл да зашие раните на Бяс, го хвана за ръката и прошепна:
— Коя от богините е тя?
Бяс се дръпна и догони другите. Излязоха на опустелия стадион и тръгнаха по широкия коридор към източния изход, който беше широко отворен и Бейн виждаше огромното гъмжило навън. Бракус вървеше отпред с Телорс и Бяс от двете си страни. Тримата бяха като жив щит пред Бейн, но някой в тълпата кресна:
— Ето го! Този дивак я освободи!
Гъмжилото се люшна около тях. Някой бутна Бракус и той повали наглеца с юмрук. Всичко можеше да завърши много зле, но Бяс вдигна ръце във въздуха и извика:
— Тишина!
Всички се подчиниха на властния му глас. Той изчака врявата да стихне и каза високо:
— Императорът помилва Забулената. Тя вече не е тук. Никой от нас не знае къде отиде. Сега ни пуснете да минем.
И тръгна напред. Хората се отдръпваха. Зад него Бракус, Телорс и Бейн минаха през тълпата, прекосиха площада и спряха голяма колесница, теглена от два коня. Докато се качваше, Бейн зърна жена със светлосиня роба, която вървеше сред минувачите. Никой не я забелязваше, никой не я поглеждаше. Тя го видя, махна му с ръка, отиде на отсрещната страна и свърна в близката пресечка.
След половин час колесницата стигна до вилата. Пред портата чакаха Персис Албитан и Норуин. Бейн, Бяс и Телорс слязоха. Бракус се наведе от седалката и каза:
— Интересен ден беше. — Телорс прихна и стисна ръката му. — Надявам се да видя и двама ви на празненството по случай рождения ми ден.
И махна на кочияша да продължи по пътя.
— Свестен мъж е той — каза Телорс на Бейн. — Радвам се, че няма да се биеш с него.
Бейн не отговори, а тръгна към вилата. Персис се опита да подхване разговор, но Бейн го подмина и се качи в стаята си, застана пред прозореца и се вторачи в залива.
Бяс дойде след няколко минути и каза тихо:
— Не беше напразно. Ако ти не бе дошъл в Каменград, тя щеше да умре. Две години те измъчваха угризения, че не ти е стигнала силата да я спасиш. Но днес я спаси.
Бейн се обърна.
— Приятелю, тя благодари на тебе. И беше права. Аз я спасих само защото императорът ми даде право на друго желание. Ако Волтан те бе убил, аз щях да се бия с него и тя щеше да умре. Моята жажда за мъст щеше да я погуби, а аз дори нямаше да разбера.
— Това обаче не се случи — напомни Бяс. — Бейн, ти си човек като всеки друг, принуден си да избираш и да живееш с последствията от избора си. Чух как тя ти каза, че пътищата ви са се раздалечили. Да, всички ние — гладиаторите, можем да бъдем укорени за онези, които сме убили за слава, за забавление на тълпата, за пари. Но и мъжете, срещу които се бием, се стремят към същото и излизат срещу нас на арената по своя воля. Никой от нас не го прави със злоба и омраза. Не ти си накарал Волтан да промени живота ти, като нападне скъпи за тебе хора. Сам е решил да извърши тази злина. Всеки герой, който някога е стъпвал по тази земя, би разбрал твоите постъпки след това. — Бяс въздъхна и седна на леглото. — Знаеш ли, слушал съм поклонници на Култа и думите им често ми допадаха. Дори вярвам във висшата сила, за която говорят. В душата ми няма място за омраза и съм готов да протегна дружески ръка на всеки срещнат, както те ни увещават. Но ако в дома ми нахълтат хора и се опитат да сторят зло на Кара или на слугите, ще съсека натрапниците, без да ми мигне окото. А ако бях на твое място в Ация, щях да пребродя целия свят, за да намеря онзи, който е убил любимата ми. Смъкни този товар от раменете си, момче! Момичето е живо. Всички сме живи.