Бейн се подхилваше.
— Онези времена ли, когато са били свободни да решават сами какво да правят и не са плащали налози на чужд крал?
— Не е чужд крал — не отстъпи Бануин. — И той е келтой, бори се да запази древните ни свободи и обичаи срещу страшна заплаха.
Бейн клатеше глава.
— А не е ли странно според тебе, че самата защита на нашите свободи и обичаи ги променя неузнаваемо? Гражданите на Каменград плащат налози. Келтоите никога не са го правили. Риганте, паноните и норвиите са прекосили морето преди векове, за да намерят земи без крале. Благоденствали са като свободни племена. Не са имали редовни армии. Когато ги застрашавали врагове, всеки мъж грабвал оръжие да брани тези земи. Нямало е бирници, нямало е и свещеници, а законите са били малко и всички са ги разбирали. Какви свободи са ни останали сега? Ако се опитам да подхвана такъв разговор в Трите потока, ще ме оковат във вериги като размирник.
— Без единството, което постигна Конавар, всички земи на племената щяха да са под безбожното иго на Каменград — натърти Бануин.
— Това май ще се случи бездруго някой ден — подхвърли Бейн.
— Не и докато Конавар е жив.
— Тогава дано живее дълго.
Двамата се смълчаха, всеки мислеше за своите грижи. От небето отново се посипаха нагъсто снежинки, съскаха в пламъците. Бейн вдигна качулката на наметалото си и се облегна на падналия камък. Бануин поддържаше огъня и от време на време поглеждаше към беззвучната битка. Тя наближаваше края си. Побутна Бейн, който се събуди мигновено.
— Дай ми ръка — каза Бануин и се намести до него.
— Защо?
— Ако ще ми помагаш с призраците, ти също трябва да си като тях. Дай ми ръка и ще освободя духа от тялото ти.
Бейн го послуша и го обля студен поток, сякаш се бе гмурнал в езеро посред зима. Потрепери, огледа се и видя, че стои гол до безплътния Бануин, който попита:
— Как искаш да бъдеш облечен?
Самият той носеше чисто бялата роба на друид.
— Всякак ли мога да изглеждам?
— Всякак.
— Тогава нека приличам на офицер от Каменград с позлатен нагръдник и шлем.
Още преди да довърши усети как доспехите го обгръщат, около кръста му се появи кожена препаска с бронзови плочки, имаше и бронзови предпазници на прасците.
— Къде ми е мечът? — учуди се той.
— Нима очакваш да имаш нужда от меч? — отвърна с въпрос Бануин.
Двете призрачни армии се строяваха на срещуположните възвишения. Бейн и Бануин вървяха през полето. Бейн погледна надолу — краката му не оставяха никакви следи в снега, не мръзнеше от зимния вятър. Духовете им стигнаха до безмълвните редици на армията на Каменград, които трепкаха под луната. Бейн се взираше слисан във войниците, които изглеждаха сякаш изваяни от мъгла. Чуваше приглушени заповеди:
— Трета Пантера — строй се! Походна колона в редици по седем!
Бавни удари на барабан заехтяха над полето. Бейн гледаше как войниците се престрояват в колона по седем. Двамата с Бануин продължиха нагоре по хълма. Призраците не ги поглеждаха, а продължаваха да се готвят за сражението.
Бейн доближи предната редица на трийсетина стъпки и спря. Извика силно:
— Апий, къде си?
Духовете най-после му обърнаха внимание, студените им погледи се впиваха в него.
— Апий! — повтори гръмогласно той и продължи: — Оранус, къде си? Обади се, Оранус!
В редицата се образува пролука и го доближи офицер — висок и красив, с изкусни гравюри по нагръдника, предпазниците и шлема.
— Този е Валанус — прошепна Бануин.
— Апий! — кресна Бейн.
— Кой си ти?
Офицерът застана пред него с изваден от ножницата меч.
— Аз съм Бейн, синът на крал Конавар.
— Глупости! Познавам Конавар. Той не е много по-голям от тебе.
— Апий! — изрева Бейн с все сила.
— Той не е тук! — изръмжа Валанус. — Сега ми кажи какво искаш и защо носиш бронята на наш офицер. Отговори ми или ще те съсека…
— А защо Апий не е тук? — дръзко го прекъсна Бейн. — Не сме ли на Когдънското поле? Апий не е ли следващият по старшинство офицер в твоята армия?
Обърканият Валанус не помръдваше.
— Няма го… — промърмори накрая.
— Няма го? — повтори като ехо Бейн. — Как тъй го няма? Битката още не е започнала.
— Риганте нападат! — изсъска Бануин до него.
Бейн не го погледна, взираше се във Валанус.
— Добре, а къде е Оранус? Той не е ли твой адютант? Къде е Оранус?
— Що за лукава измама е това? — извика гневно Валанус.
— Не е никаква измама — увери го Бейн и се обърна към Бануин. — Сега ме направи боец от риганте. Не се бави!