Примига и тръсна глава. „Защо не вървя?“ Седеше на стърчащ от снега камък. Изправи се с мъка, смазан от умора. Чудеше се дали да не подремне. „Това ще ме ободри… Глупак! Трябва да се прибереш вкъщи! Умираш.“
Краката му тежаха като камъни, трепереше неудържимо. Слънцето се спускаше зад планините и застудяваше все повече, макар че Бейн не усещаше колко е премръзнал. През последната седмица се бе пресилил, колкото и да внимаваше да спира за нощувка рано и да разпали огън преди студът и изтощението да го довършат. Днес обаче бе решил да измине последните осемнайсет мили наведнъж. И бе сбъркал. Загледа се в далечната къща изпод натежалите си клепачи. Имаше половин час път до целта, но в тялото му вече почти не оставаше жизненост. Не знаеше кога е пуснал поводите — конят се тътреше по пътеката. Бейн повлече крака след него.
Падна още два пъти. Втория път се търкулна надолу и спря чак в затрупан от снега камък. Изпъшка от болка. Пъхна ръце под тялото си и се опита да стане. Сега му беше горещо, можеше да заспи всеки миг. Изпсува и се надигна на колене.
— Няма да умра тук… — изломоти с надебелял език.
— Вярно, няма да умреш — чу се нисък глас.
Грамадни пръсти го хванаха за ръката и го сложиха да седне на камъка. Бейн примижа — пред устата му имаше манерка.
Взе я и отпи огнена глътка уисге. Погледна нагоре към лицето на червенобрадия Гриф, неговия старши пастир. Изгнаникът му се ухили.
— Слаб си като тридневно пале.
Бейн глътна още малко от питието и се помъчи да запуши манерката. Не можеше. Гриф я взе, натика тапата и я пъхна в джоба на куртката си.
— Хайде да те водя при огнището.
Нагласи едната му една ръка на раменете си и го вдигна.
След двайсетина минути заледените дрехи бяха смъкнати, Бейн седеше увит в одеяло пред пращящия огън и някак понасяше усещането, че навсякъде в кожата му се забиват нажежени иглички. Пи още уисге, но Гриф му взе манерката навреме.
— Добре е да се сгрееш и отвътре след такъв студ, но не и да прекаляваш.
От кухнята дойде пълничката невзрачна Исуен, с която Гриф живееше. Носеше паница гореща гъста супа.
— Яж! — заповяда тя на Бейн. — Това ще те стопли наистина, щом ти влезе в корема.
Бейн се подчини и след малко вече не беше толкова зле, а и боцкането в кожата отслабна. Исуен смъкна одеялото към кръста му и започна да втрива загрято масло в шията, раменете и ръцете му.
— Благодаря ти — промълви Бейн, хвана мазолестата ѝ ръка и я целуна.
— Да ги нямаме такива — подхвърли Гриф. — Съвсем ще се разглези.
— Ти пък вземи да се научиш на малко добри обноски — отвърна Исуен и пак уви Бейн с одеялото. Приклекна пред него и се взря в очите му. — Като гледам, ще ти мине, щом си отспиш. Късметлия си, че нямаш измръзнали пръсти. Направил си голяма щуротия.
— Самата истина ти казва — потвърди Гриф.
Бейн се усмихна, загледан в толкова обикновеното лице на Исуен.
— Можех да пристигна и по-рано, но си мечтаех за твоите майчински грижи.
Тя прихна така, че се видяха пролуките от няколко липсващи зъба в устата ѝ.
— Слабоумен си като всички мъже. Ще ти донеса още супа.
— Коремът ми се поду — оплака се Бейн.
— Ще ме слушаш! — натърти тя строго. — Виждала съм мъже да се прибират от такъв студ и да умират в постелята. Ще седиш пред огъня и ще ядеш, докато не ти кажа да спреш.
— Сериозно ти говори — потвърди Гриф. — Ако не си против, аз също ще хапна още малко. И аз мръзнах навън.
— Стига ти толкова — скастри го Исуен. — Не си падам по дебелаци, а ти вече трудно стягаш колана.
— Това ми е зимната лой — оправда се той. — Пази ме от студа. Като при мечките.
— Да, ама идва пролетта и на мечките им е време да излязат изпосталели от бърлогите.
Исуен се върна в кухнята, а Бейн се намести по-удобно в креслото и попита:
— Как я карахте тук, докато ме нямаше?
— Уф… нека говорим сутринта, да не ти досаждам сега.
— Досаждай ми — настоя Бейн.
Исуен донесе още супа. Бейн загреба няколко пъти с лъжицата и пак се вторачи в Гриф.
— Говори де.
Пастирът изсумтя сърдито и погледна Исуен.
— Той чака отговор — сви вежди тя.
— Лорка и бандата му излязоха от гората преди три дни. Отмъкнаха двайсет телета и оня стария бик. Бойл и Каскор се опитаха да им попречат, напомниха им за уговорката с тебе. Лорка рече, че уговорката щяла да се промени. Каскор понечи да спори с него, Лорка го обвини, че не му бил предан… И убиха Каскор.