Бейн дояде супата и остави настрана дървената лъжица.
— Утре ще намеря Лорка.
— При него са се събрали повече от седемдесет души. Мисля, че затова бяха закъсали за месо. Може би е по-благоразумно да забравиш.
— Месото ще го прежаля — каза Бейн. — Но никой няма да идва в дома ми и да убива безнаказано мои хора.
Грейл седеше пред входа на калпаво направената кръгла колиба и слушаше споровете на мъжете около огъня в средата на поляната. Твърде отскоро беше в бандата на Лорка и думата му нямаше тежест сред тези хора. При него седна Аша — една от трите курви в това горско свърталище. Тъмната ѝ коса беше сплъстена от мръсотия, в дрехите ѝ се бе набила пръст.
— Като гледам, добре ще е някой да те разтуши — подхвърли жената.
Той се вгледа в кафявите ѝ очи. Нямаше живец в тях.
— Много мило. Може би по-късно.
— Ако сега нямаш пари, ще ми платиш друг път… след някой набег.
— Ела след малко, сладурче — каза ѝ той. — Като залезе слънцето.
Тя се отдалечи. Грейл потърка кожата върху празната си очна кухина отляво. Още се случваше да го наболява там, будеше се нощем и сподавяше писъците от спомена как друидът бе изрязал ослепеното му око и бе зашил клепачите.
Чуваше какво говори Лорка:
— Бейн не ни е притрябвал. Бездруго никой сред риганте не се прехласва по него. Можем да нападнем стопанството, да съберем стадата и да ги откараме в земите на паноните. Хората там гладуват, говеждото месо никога не е било по-скъпо.
— Така си е — каза разбойникът, известен тук като Уик, кльощав и намусен мъж, който изглеждаше направо хилав до здравеняка Лорка. — А после какво ще правим? Ако не закачаме стопанството, има откъде да получаваме храна. Бейн спазваше честно всички уговорки с нас.
— Честно, а? — присмя му се главатарят. — Ние му пратихме пастири. Ние му обещахме, че няма да бъде нападан. И срещу какво? Една десета от печалбите му. Това ли е честно според тебе?
Внимателно слушащият Грейл се чудеше дали някой друг от шестимата около огъня ще напомни очевидното — Лорка вече бе нарушил уговорките, като бе нападнал стопанството и беше убил един от работниците на Бейн. Не се изненада, че никой не спомена това. Не се знаеше какво ще направи сприхавият Лорка.
— Какво ще правим с хората му? — попита ниският тантурест Валиан, чиято руса коса и мустаци провисваха мазно.
— Те са наши хора, Вал — натърти Лорка. — Но ако някой е забравил къде му е мястото, може да стане мърша като Каскор.
— Мисля си, че някои от тях няма да са сговорчиви — вметна Уик. — Оня ден говорих с Гриф. Той харесва Бейн. Харесва и живота си на пастир. Дори разправя, че иска да се ожени за Исуен, щом някой друид намине през стопанството.
— Ще се разплача… — изсумтя Лорка. — Значи е намислил до края на живота си да чисти кравешки говна от обора, докато жена му ражда още усти за хранене. Ами чумата да тръшне и Гриф, и другите глупаци, които ще ни се репчат. Тук вече сме седемдесет и трима, всеки месец идват още хора. Предостатъчно сме да видим сметката и на Бейн, и на всички, които са на негова страна.
Грейл огледа огромната поляна с около четирийсет паянтови кръгли колиби. Навсякъде дрипави мъже и жени седяха като него сред мръсотия и смрад. При потока една жена се мъчеше да изпере няколко одеяла, като ги налагаше с кръгъл камък — може би се надяваше да изтреби гъмжащите в тях въшки? До най-далечната колиба Аша беше на колене и едър брадат мъжага се сношаваше с нея пред очите на всички. Не че някой им обръщаше внимание. Грейл посърна. Вторачи се в осакатената си лява ръка; спомняше си дните преди вражески гладиус да му отсече три пръста. Тогава беше мъж. Герой. Въпреки страшната болка ликуваше от победата на Когдънското поле. Ако някой му бе предсказал тогава, че ще седи в това гнусно свърталище и ще слуша как около него говорят за грабежи и убийства, щеше да се разсмее. Сега не му беше до смях.
Един мъж дотича в бивака с крясък:
— Идват конници!
Всички нахълтаха в колибите и изскочиха въоръжени. Някои имаха кинжали, други държаха мечове или брадви.
Лорка се изправи припряно и попита:
— Колко са?
— Двама! Бейн и Гриф.
— Двама ли бе, конска фъшкийо? Разбуни целия бивак заради двама?!
В този момент Бейн и Гриф се появиха на коне между дърветата. Грейл се усмихна — помнеше добре първата си среща с Бейн преди няколко години, когато онзи посветен в мистериите младеж му напомни за Когдънското поле и дните на слава и доблест.