Ездачите спряха близо до Лорка и стъпиха на земята. Бейн носеше дълго ловно копие, на колана му висеше къс меч. Подмина Лорка безмълвно, спря пред колибата му, обърна копието с тъпия край надолу и го натика с все сила в земята.
— Какво правиш? — сопна се главатарят. — Нямам нужда от твоето копие.
Случилото се след това беше толкова неочаквано, че всички на поляната се вцепениха. Бейн се извъртя рязко към Лорка и мечът блесна в ръката му. Преди главатарят да шавне, острието се вряза в шията му, изхрущя през прешлените и изскочи от другата страна. Тялото на Лорка се свличаше, а Бейн вече замахваше отново. Този път главата се търкулна встрани. Бейн я хвана за косата и отиде при копието. Забучи главата на железния връх и се дръпна. Копието се полюшваше, от отрязаната глава на земята се стичаше кръв. Бейн пристъпи към обезглавения труп, избърса меча в дрехите му и го прибра в ножницата.
Мъжете и жените от бандата се бяха вторачили в главата върху копието, сякаш смразени от заклинание. Грейл огледа тълпата.
— Още някой иска ли да променяме уговорките? — намръщено попита Бейн.
Кльощавият Уик се опомни пръв.
— И какво ще стане, ако искаме?
— Ще получите същия отговор като непрежалимия ни покойник Лорка.
— Да не мислиш, че можеш да убиеш седемдесет души? — сопна се Уик и подкани с жест мъжете наоколо да се съберат около Бейн.
— А нужно ли е? — отвърна Бейн и го доближи. — Нали имахте какво да ядете тази зима? И какво ще правите, след като ме затриете? Казваш, че сте седемдесет. Но защо станахте толкова много? Защото имате храна, а мнозина от дошлите при вас са щели да умрат от глад, ако бяха останали по домовете си. Без моето стопанство и добитъка колко ще останете тук? Двайсетина? Или по-малко? — Бейн ненадейно прихна. — Писна ми от приказки. Хайде, решавайте.
Мечът пак лъсна в ръката му. Уик отскочи. Могъщият Гриф застана до Бейн, държеше дълъг двуръчен меч. Грейл предусети какво ще направи Уик — у новия главатар гордостта беше силна, ей сега щеше да заповяда на хората си да нападнат.
— Чакайте! — извика Грейл и тръгна към тях. — Той говори разумно. Винаги имаме храна, а когато продаде добитък на Гованан, ни донесе една десета от парите. Впрочем… донесе ги на Лорка. Имахме уговорка с него, а Лорка я наруши. И си плати за подлостта. Нека с това свадата приключи.
— Нямаш думата! — разяри се Уик. — Не си ни главатар.
— Не съм — съгласи се Грейл. Обърна се и посочи главата на копието. — Ето го главатаря! Да попитаме него, а? Я да видим какво искат хората тук. Кой избира занапред да нямаме храна? — Никой не вдигна ръка. — Е, май се разбрахме.
Загърби Уик и се върна при колибата. В тишината мъжете наоколо малко се успокоиха. Още чакаха заповед, вперили погледи в Уик, който пък се обърна към Бейн и сви рамене.
— Повечето не одобрявахме стореното от Лорка. Каскор беше свестен човек, не заслужаваше да умре така. Запазваме ли уговорката?
— Разбира се. Но имам нужда от друг пастир вместо Каскор, напролет ще събираме стадата.
Уик кимна.
— Щях да ти предложа него — посочи Грейл, — но той е само с една здрава ръка.
— Ще го взема, ако иска да работи за мен — каза Бейн и се ухили. — Е, ако не предпочита да остане, за да ви бъде главатар.
Уик се озъби, но после се разсмя.
— Голям чешит си, Бейн. Защо си науми, че можеш да дойдеш тук, да убиеш Лорка и да си отидеш жив и здрав?
— Не очаквах да си отида жив и здрав — призна Бейн и огледа стоящите на поляната. — Най-добре помислете как да не станете още повече тук. Може би новодошлите трябва да се заселват другаде. Няма как да изхраните още хора.
— И аз вече се чудех какво да правим — промърмори Уик.
Двойното нашествие се превръщаше в кошмар наяве за Конавар и неговите пълководци. Фялок бе изпратен на юг с хиляда Железни вълци и шестстотин Конни стрелци; получи заповед да събере и бойци от племето норвии.
— Недей да търсиш пряк сблъсък с Джасарай — настоя Конавар. — Отбягвай решителната битка на всяка цена, каквото ще да прави врагът. Унищожавай кавалерията и съгледвачите му.
— Кон, можеш да разчиташ на мен.
— Аз наистина разчитам на тебе, приятелю. Но Джасарай е лукав и безмилостен враг. Няма да се спре пред нищо, за да те принуди да влезеш в сражение с армията му.
През това време Бендегит Бран събираше войски навсякъде в северните земи, за да тръгне срещу Шард и доведените от него петнайсет хиляди Морски разбойници.
А в Старите дъбове Конавар трябваше да се справя с все по-тежко затруднение. Петте хиляди жители на Седемте върби и околните земи бяха изведени оттам преди нашествието благодарение на необичайните дарби на Бануин, който научи с ясновидство, че корабите на Шард ще отплават през морето. Така риганте се спасиха от страшни загуби, но бездруго намалелите запаси в складовете на Старите дъбове се изчерпваха бързо. За да облекчат положението, изпратиха много жени и деца в селища на запад и на юг, където хамбарите и складовете още бяха пълни.