Мерия — майката на краля, съпругите и по-малките деца на Бендегит Бран и Фялок заедно с още стотици хора тръгнаха към Трите потока през втората седмица на пролетта. Охраняваха ги двайсет от Железните вълци, предвождани от Финигал, най-големия син на Фялок. За пръв път му поверяваха боен отряд и той се опита да прикрие разочарованието си, че му е възложена толкова маловажна задача. Не се вслушаха в молбите му да потегли с баща си или поне да помага на Бран и северната армия. Кралят лично реши какви ще бъдат задълженията му и сега беше неизбежно да пропусне и двете големи битки.
— Наказание ли е това? — престраши се Финигал да попита Конавар.
Кралят завъртя глава.
— Фин, ти си умел и храбър воин, с нищо не си заслужил наказание. В земите около Трите потока има и бегълци, и банди обирджии. Ти и твоите бойци ще бъдете там, за да не решат да нападнат. Нима мислиш, че ще накажа някого, като го помоля да защитава моята майка, жените и децата на най-близките ми приятели?
— Не, господарю. Но така няма да участвам в сраженията…
Конавар се засмя.
— Ти си истински син на баща си. Момчето ми, още си на седемнайсет. Ще имаш предостатъчно време да се сражаваш, повярвай ми.
Финигал се изви на седлото и огледа колоната от каруци. Престарелият следотърсач Паракс седеше до Мерия в първата, но жената държеше поводите и подканяше животните да бързат. Старецът се бе отпуснал на седалката, опрял брадичка в гърдите си. Финигал се върна при каруцата и попита:
— Да заповядам ли на някого от хората си да кара?
Майката на краля беше сурова жена, стегнатият кок на главата ѝ имаше цвета на желязо, зелените ѝ очи пронизваха с неприязнен поглед.
— Мислиш, че няма да се справя с една каруца ли? — отвърна тя с въпрос.
— Не, госпожо, не си го мисля.
— Щом е тъй, капитан Финигал, върши си работата и не се отплесвай.
Орин, петгодишният син на Бендегит Бран, надникна изпод платнището и подвикна:
— Чичо Фин, пристигнахме ли?
Настроените на Финигал се разведри, щом зърна луничавото личице под сламенорусата коса.
— Още не сме — отвърна с усмивка на детето, — но малко ни остава. Как е Руатан?
— Пак се унесе. Има треска.
Финигал завъртя коня си и избърза пред каруците. Не можеше да се примири, че Руатан умира. Допреди месеци плещестият му приятел беше як като биче, макар и само на седемнайсет. А сега беше кожа и кости. Очите му хлътнаха, потъмнялата кожа около тях изглеждаше натъртена и сякаш имаше лицето на старец. Финигал потръпна — той също се бе разболял от жълтата треска, но оздравя за няколко седмици. За разлика от горкия Руатан.
След около час, малко преди да се здрачи, Финигал излезе на последното било преди Трите потока и погледна надолу към селото. Тук се бяха срещнали баща му и майка му. Тук се бе родил крал Конавар. Обърна се за миг назад. Може би Мерия пак щеше да се усмихва, щом се върне тук… Прихна от собствената си глупост. Ако Мерия се усмихнеше отново, лицето ѝ щеше да се пропука от усилието.
На шейсет мили източно от него четири от бойните кораби на Шард спряха на брега в усамотено заливче и двеста и петдесет нашественици нагазиха в плиткото и стъпиха на сушата.
Предводителят им Снари Блестящия нож беше ветеран от безброй набези. Очите му се взираха изпод надвиснало чело над обезобразена уста — преди години го беше ритнал кон, беше му избил предните зъби и му бе сплескал носа.
Снари се радваше на задачата, която му бе възложил Шард. Осведомител ги бе уверил, че почти всички бойци са или на север, за да пресрещнат Морските вълци, или на юг, за да се опълчат на Джасарай. Тук бяха останали само старци и жени. Кръвта на Снари кипваше, щом помислеше за жените от племето риганте, за дните на кланета, насилия и пречистващ огън, които го очакваха.
Поведе хората си нагоре към гората и спря пред първите дървета, за да огледа местността.
— Къде ще ударим първо? — попита Драта, следващият по старшинство в отряда.
Снари посочи на запад.
— В Трите потока.
— Сигурно има села и по-наблизо.
— Да, има, но Шард каза, че там ще е Мерия, майката на Конавар. Това е родното място на Конавар. Ако убием нея и опожарим Трите потока, все едно бичуваме гадното копеле с подпалени камшици.