Вещицата Ворна винаги се натъжаваше от мисълта, че и най-великата магия не може да промени човешкото сърце. Не онова сърце, което беше просто голям мускул, тласкащ кръвта в капиляри, вени и артерии, а невидимата сърцевина на всяка човешка душа.
Седеше до прозореца и гледаше как бежанците слизат от каруците и влизат в гостоприемните домове на хората от Трите потока. Мерия поведе цял рояк деца и жени към старата къща, която бе построил първият Руатан. Скоро над комините ѝ се проточиха димни струи. Видя и как двама войници помогнаха на младия Руатан да стъпи на земята. Краката му се подгънаха и те го внесоха в къщата на ръце.
Когато се появиха каруците, Ворна стоеше при първия мост. Видя Мерия да кара първата каруца, но някогашната ѝ приятелка се извърна. Това уязви жестоко Ворна. Не знаеше да има причина за толкова грубото отношение на Мерия към нея. Нима не бе спасила сина ѝ от неминуема смърт? Нима с магията си не поддържаше живота на нейния съпруг Руатан дълго след като сърцето му би трябвало да спре?
Върна се посърнала в дома си и си направи отвара от лайка.
В сърцето на Мерия се бе загнездило семе на горчивина още след смъртта на първия ѝ любим, Варакон. После тя се омъжи за Руатан, горчилката покълна и съсипа брака ѝ. А когато Руатан беше на прага на смъртта, двамата се събраха отново и Мерия като че ли се преобрази. Смееше се, изглеждаше безгрижна, зелените ѝ очи блестяха от надежди и мечти. След години Руатан умря в първата голяма битка срещу Морските вълци. От този ден Мерия не се усмихваше.
Но защо странеше от старата си приятелка беше за Ворна загадка, която я изпълваше с печал. Особено когато един от внуците ѝ можеше да умре всеки миг. Мерия знаеше, че Ворна е лечителка; омразата ѝ обаче явно беше толкова силна, че по-скоро би оставила момчето да си отиде от този свят, вместо да помоли за помощ единствената жена, която би могла да го спаси. Ворна отпи от чашата и се дръпна навътре в стаята. Знаеше, че Бануин се бе опитал да изцели младия Руатан и че през първите дни имало надежда, че е успял. Но после състоянието на момчето се влошило отново и треската пак се разгоряла.
— Не мога да го проумея — призна Бануин, когато навести майка си чрез духа си. — Поне наглед болестта извира от собственото му тяло, което сякаш воюва със самото себе си. Щом излекувам някой от болните органи, той пак започва да се уврежда, и то още по-зле.
Ворна нямаше обяснение за това и продължи да умува за тази болест през следващите седмици. Знаеше, че ще доведат момчето в Трите потока, и се надяваше да го прегледа, да проникне с духа си в кръвния поток, да потърси корена на болестта. Но сега знаеше, че няма да поискат нейната помощ.
— Мерия, какво съм ти направила? — промълви на глас. — Какво злодеяние съм извършила срещу вашето семейство?
Някой потропа енергично на вратата и тя остави чашата на масата и извика на госта да влезе. Млад войник бутна вратата. Беше висок, със съразмерно тяло, дългата му тъмна коса бе сплетена на плитка. Ворна се усмихна — виждаше и Гуидия, и Фялок в чертите му.
— Добре дошъл, Финигал.
— Познавате ли ме, госпожо? — смути се младежът.
— Приличаш на баща си — висок и силен си, със същия свиреп поглед.
Той се засмя.
— Повечето хора казват, че съм се метнал на мама.
— И това е вярно. Какво мога да направя за тебе, войнико?
— Възложено ми е да се свържа с човек на име Бейн, за да купя от него още добитък за изхранването на бежанците. Научих, че сте приятели и моята молба може да бъде приета по-добре, ако отида при него заедно с вас.
— Седни — покани го Ворна. — Искаш ли нещо за пиене? Бира, уисге или някоя благодатна отвара?
— Ще ми е приятно да пийна отвара.
Финигал свали наметалото и колана с меча.
— Подсладена ли я искаш? — подвикна Ворна от кухнята.
— О, да. Обичам сладко.
Тя му донесе чаша и се настани срещу него.
— Бейн е твой братовчед. Нужна ли ти е моята помощ, за да говориш с човек от своя род?
— Баща ми не го понася и макар че никога не съм се срещал с Бейн, реших, че може да отхвърли предложението ми заради раздора помежду им.
— Финигал, забрави тези тревоги. Бейн не би оставил деца да гладуват заради дрязгите между него и Фялок.
— Вие май го харесвате.
— Да, харесвам го. А отношението на собствения му род към него е срамно. — Ворна забеляза как се навъси младежът и добави: — Финигал, не прибързвай да го съдиш, преди да си говорил с него.
— Не го съдя — увери я той. — Не го познавам. Госпожа Мерия казва, че наистина е прокълнат, както показвало името му. Злощастия щели да сполетят всеки, който поиска да се сближи с него. Казва още, че кръвта на копелетата е рядка и че по душа те са коварни и злобни.