Чуваше хъркането на Гриф от отсрещната спалня. То го успокояваше някак, но и незнайно защо го караше да се чувства самотен. Седеше пред огнището и усещаше как пламъците го сгряват. Признаваше си колко му липсват Бяс и Телорс. В Каменград през цялото време си представяше планините и горите на Кайр Друаг с копнеж, побрал цялата топлота в думата „дом“. А сега чувстваше същата топлота, щом си спомнеше Бяс. За него сякаш мястото на сбъднатите желания винаги оставаше другаде, рееше се в мислите му като привидение, все го примамваше и оставаше неуловимо.
Чу прискърцване на легло, последвано от меки стъпки по чергите. Вдигна глава — пълната Исуен влезе в стаята и затвори безшумно вратата на спалнята.
— Искаш ли нещо за ядене? — попита го тихо.
Бейн се взря в закръгленото приветливо лице и срещна погледа ѝ. Нещо помрачаваше очите ѝ в светлината на огъня.
— Добре ли си?
— Добре съм си. Мога да сваря билки.
— Недей. Нямам нужда от нищо.
Поседяха мълчаливо. Исуен взе ръжена и разръчка цепениците в огнището.
— Кажи ми от какво си угрижена — помоли Бейн.
Тя вдиша дълбоко и като че ли се престраши, после тръсна глава.
— Всичко е наред. Мъжът ми спи в леглото си. Имаме храна в килера, не се навъртат врагове наблизо. Кой може да иска нещо повече?
— Вярно — съгласи се той.
— Гриф казва, че щом някой друид мине насам, ще обиколим Дървото. Като настъпи лятото, щял да ми купи пръстен, а някой ден можело да имаме свое стопанство. Свестен мъж е Гриф.
— Знам.
— Знаеш ли наистина? — укори го тя неочаквано.
— Разбира се. Защо се съмняваш?
— Той спи в леглото си — повтори Исуен. — Но можеше да лежи бездиханен до тебе днес, а не да хърка до мен. Заведе го на място, където можеше да умре. Не си му казал какво си намислил. Просто си отишъл там и си убил Лорка. А моят мъж е стоял до тебе. Помисли ли изобщо за него?
Бейн не отговори веднага.
— Не, не помислих.
— Знаех си — въздъхна жената. — Той беше беглец… беше нищо! Ти му върна уважението към себе си. Затова те обичам, Бейн. Но моят мъж не заслужава да умре заради твоята гордост.
— Исуен, казах му, че ще отида сам, но той не искаше и да чуе.
— Ами да, разбира се, че няма да иска! — сопна се тя. — Ти да не си сляп?! Не виждаш ли какъв си в очите на тези мъже, които изведе от гората? Не знаеш ли какво им даде с доверието си? Всички те са били заклеймени като нехранимайковци. Прогонили са ги от техните племена, от техните села. Мислеха си, че нищо не струват. А ти се появи и ги вдигна от калта. Отнесе се с тях като с достойни хора. Цениш ги, вярваш им, те също те ценят. Как мислиш, защо умря младият Каскор? Не беше от най-смелите, но се опълчи на Лорка заради тебе. И защо? Защото неговият вожд му заповяда да защитава добитъка.
— Не съм вожд, Исуен, не съм нито леърд, нито предводител. Тези мъже не са мои крепостни или роби. Тук са, докато предпочитат да работят при мен за пари.
— Да бе… Нищо ли не знаеш за хората? Каскор да не умря заради пет медни гроша на месец? Моят мъж да не беше готов да се бие редом с тебе заради два сребърника? Бейн, ти си кралят тук. А кралят има и власт, но има и дълг към онези, които му служат. Обичам Гриф… — Гласът ѝ пресекна, сълзи се стекоха по бузите ѝ. — Ето, казах го! Исуен курвата е влюбена! И иска пръстена, който Гриф ѝ обеща… ако ще да е от желязо или бронз. Исуен си иска малкото стопанство.
Бейн се пресегна и хвана ръката ѝ.
— Съжалявам, Исуен. Права си. Тези мъже са ми предани не заради парите. Ще запомня какво ми каза. Обещавам ти.
Тя избърса сълзите и стисна пръстите му с двете си ръце.
— Бейн, ти изведе и мен от онази гора. Не исках да те гълча.
Той се усмихна.
— Карай ми се винаги, когато има за какво. Нека бъдем откровени помежду си, Исуен. Това е много важно за мен. Сега иди да спиш.
— Сигурен ли си, че не искаш отвара?
— Сигурен съм.
Исуен го целуна по бузата и отиде в спалнята.
След няколко минути Бейн излезе в нощта. По склоновете личаха тъмни петна от топящия се сняг, във въздуха се долавяше топлина, която обещаваше скорошен край на зимата. Небето изсветляваше, след малко щеше да се зазори.
Той тръгна през снега покрай новото ограждение за добитъка и кръглия обор, покрай смълчаните кръгли къщи на работниците. Виждаше десетина говеда на отсрещния хълм. Търсеха свежа трева.