Куче със сива муцуна го доближи и Бейн го погали по главата и по осеяния с белези хълбок. Кучето клекна в краката му, а когато Бейн закрачи към гората, тръгна с него. Беше се появило преди няколко седмици хилаво от глад, с гноясали стари рани. Пастирът Каскор го приюти, хранеше го, лекуваше раните му със смес от вино и мед.
При дърветата Бейн погледна към къщата и тихата гора отвъд нея. Чувстваше се по-спокоен и по-доволен от всеки друг ден в живота си. Добро чувство, което не му се искаше да губи.
Вятърът се засили, шепнеше в клоните над главата му. Наметалото му се изду и кучето се подплаши, изквича и избяга на няколко крачки. А после Бейн чу името си, прошепнато от вятъра. Огледа се. Нямаше никого.
— Бейн!
— Кой е? — извика той.
Навлезе в гората. На изток първите лъчи на слънцето превръщаха небето в бледо злато. Бейн продължи между дърветата.
Гарван прелетя край него и кацна на крив клон. Изви глава и го погледна.
— Къде си, Моригу? — провикна се Бейн. — Покажи се!
Нямаше отговор. Но гарванът литна навътре в дебрите. Бейн изруга и го последва, кучето тръгна по петите му. Птицата чакаше на петдесетина крачки по-нататък върху камък до дълбок вир. Бейн се оглеждаше, търсеше Моригу.
— Някаква игра ли е това? — попита високо.
Калната вода забълбука, над нея се кълбеше пара. Сля се в голямо мъгливо кълбо, което блещукаше неподвижно над водата. Бейн се вторачи в него — мъглата ставаше все по-плоска, скоро заприлича на блестящ щит с цвят на излъскано желязо. Слънчевата светлина го докосна и само за миг го превърна в огледало; Бейн видя отражението си. Образът избледня. В първия миг му се стори, че мъглата се разнася — отдръпваше се от средата и образуваше обръч във въздуха. Бейн виждаше през него синьо небе и пъплещи облаци. Пристъпи по-наблизо и различи закътан залив. Четири дълги кораба бяха изкарани на брега. Гледката се измести и той зърна поне двеста морски разбойници, които вървяха по заснежена земя. Смаляваха се, защото той се издигаше все по-нагоре. Сега виждаше и планините Друаг с полепнала по склоновете им мъгла. А в далечината, на шейсетина мили от нашествениците, беше Трите потока.
Ударите на сърцето му се ускориха и той вдиша рязко. Колко път им оставаше на разбойниците до селото? Два дена? Три? Шейсет мили ли бяха, или по-малко? Изтръпна от страх.
Гледката в обръча се промени отново и той се озова над селото. Стотици хора се бяха струпали на хълма, спускаха в дълбок гроб труп, увит и вързан в одеяло. Позна повечето хора. Там беше дядо му — ковачът Нанкумал, стоеше до дъщеря си Гуидия. Зърна кожаря Неруман, дърваря Адлин. Навъсена жена застана до гроба и хвърли в него шепа пръст. До нея тъмнокоса по-млада жена закри лицето си с длани и се разплака, в роклята ѝ се бе вкопчило малко русо момче. Наблизо имаше двайсетина войници с ризниците и шлемовете на Железните вълци на Конавар. Малко встрани от гъмжилото стоеше Ворна, загърнала се с тъмен шал, вятърът рошеше посребрената ѝ коса.
Образът ѝ се уголеми бавно, сякаш Бейн се спускаше към нея.
— Ворна! — извика ѝ той.
Тя се обърна сепнато и го погледна право в очите. Чу гласа ѝ да отеква в ума му, но устните ѝ не мърдаха.
— Бейн! Къде си?
— В гората до моето стопанство.
— Как правиш това?
— Не знам, Ворна. Гарванът на Моригу е тук. Но това не е важно точно сега. Чуй ме — голям отряд Морски вълци е тръгнал към Трите потока от изток. Според мен са на три дни път от вас, но може и да подранят. Колко войници имате при вас?
— Двайсет. Предвожда ги Финигал, син на Фялок.
— Двайсет не стигат — онези са поне десеторно повече. Трябва да убедиш хората да се махнат от селото и да тръгнат на запад към моето стопанство и гората Нариан. Натоварете колкото може повече храна на каруците, а останалото изгорете. Не оставяйте нищо за разбойниците. Ще дойда при вас колкото мога по-скоро. Можеш ли да направиш това? Ще ги убедиш ли?
— Няма да ме послушат всички. Бежанците са поне хиляда и сто, мнозина от тях са старци или жени с малки деца. Без доказателства, че идват разбойници, някои ще предпочетат да останат на топло, вместо да рискуват в гората, където още има преспи. Ще направя каквото мога.
Видението избледня. Пръстенът от мъгла се разпръсна. Гарванът изграчи, размаха криле и полетя над дърветата.
Младият боец тръгна обратно към къщата. Събуди Гриф и му нареди да намери Уик в гората и да доведе него и останалите мъже в стопанството.
— Защо пък ще поискат да дойдат? — попита съненият Гриф.
— Кажи на Уик, че за всеки ще има злато. Той ще дойде. Но нека да са готови за битка.