Но той спря пред нея и попита учтиво може ли да седне. Тя се смути до онемяване и само кимна. Край огъня бяха започнали танците, гайдите свиреха буйна мелодия.
— Танцуваш ли? — попита Бран.
Гуен завъртя глава.
— Аз танцувам с удоволствие… понякога — каза той с мекия си, почти напевен глас. — Миналата седмица яздих по хълмовете над езерото и лъчите на залязващото слънце позлатиха водата. Прииска ми се да скоча от коня и да танцувам от радост.
— Направи ли го? — изтърси Гуен, преди да се усети.
— Ами да. Какъв ли глупак изглеждах отстрани, докато подскачах по тревата. Конят стоеше и ме зяпаше, личеше си, че ме смята за луд. Но пък той си е стар кон, отнася се твърде цинично към света.
— И как може човек да познае, че един кон е настроен цинично? — попита тя.
Бран седеше до нея, вторачен в огъня. Така се чувстваше по-спокойна, защото не ѝ харесваше да я гледат. Профилът му беше чудесен, забелязваше в неговото изражение благост, каквато прекалено често липсваше у мъжете от риганте.
— Е, знам от многото разговори с моя кон — каза той накрая. — Докато яздя, споделям с него надеждите и мечтите си, а той ме слуша. Когато говоря за по-романтичните си приумици, понякога тръска глава и пръхти. Така ми казва, че светът не е какъвто ми се иска да бъде.
— Като те слушам, твоят кон трябва да е много мъдър.
— Такъв си е.
Поседяха в мълчание и Гуен изведнъж откри, че присъствието му изобщо не е натрапчиво. Не ѝ досаждаше, не беше излишно любопитен. Седеше невъзмутимо и гледаше танцьорите при огъня. Гуен би го попитала за името му, но това означаваше да подхване разговор и тя предпочете също да гледа хората, които танцуваха.
След малко той попита:
— Познаваш ли земята източно от Златните скали, където гората опира в канари от пясъчник и реката се разширява?
— Да. Там е много хубаво.
— Намислих да построя къща там. Къща от камък.
— Камък ли? За какво ти е къща от камък?
— За да устои на времето. Искам моите деца и децата на моите деца да живеят там и да чувстват радостта, която съм преживял. Реших да има големи прозорци на запад — залязващото слънце ще огрява огнището. Споменах това на коня, а той не изпръхтя нито веднъж.
— Значи трябва да го направиш — каза Гуен. — Не бива да пренебрегваш съвета на мъдър кон.
Той се разсмя, дори тя се усмихна. За пръв път в живота си бе опитала да се пошегува, макар и не чак толкова остроумно. Как ѝ се искаше да научи името му…
— Имаш ли и други мъдри животни?
— Не. Имам едно много глупаво куче. Сега го наричаме Дъртака. Не харесва други кучета, но рано сутрин излиза в ливадите, без да тормози зайците. Така са свикнали с него, че се хранят спокойно, докато се разхожда сред тях. Той харесва зайци. Друго от кучетата ми — младият пакостник Пига, излезе на лов за зайци една сутрин. Дъртака го нападна, ухапа го по рамото и го изгони от ливадата. После легна, а всички зайци излязоха от дупките и продължиха да се хранят. Всички приятели ми се присмиват заради щуротиите на Дъртака.
Доближи ги червенокоса жена и подвикна:
— Ето къде си бил! Хайде, Бран, не забравяй, че си разпоредител на празника. Мястото ти е на масата.
Той ѝ помаха с ръка.
— Това е моята майка, Мерия. Властна е, нали? Е, имам задължения, трябва да отида там.
Стана и се отдалечи. И Гуен откри, че вече ѝ липсва. А той внезапно се обърна и пак дойде при нея.
— Ела. — Протегна ѝ ръка. — Защо да не хапнем заедно?
Страхът се пробуди отново, но тя хвана ръката му и той ѝ помогна да се изправи.
След пет седмици се ожениха.
Сега Гуен оглеждаше къщата, където бе възмъжал Бран, и изпитваше само тъга. Нейният син беше толкова силен, пъргав и жизнен. Още не можеше да се начуди колко бързо се изцеди силата от него. И вече го нямаше.
Входната врата се отвори и влезе Мерия.
— Не е за вярване колко тъпа е тази жена! — избухна тя.
Чувството за безметежност изчезна мигновено.
— Коя жена? — попита Гуен и седна.
— Ворна. Присънило ѝ се, че Морски вълци идват към Трите потока, и си наумила, че всички трябва да хукнем из пущинака. Убедена съм, че някои ще я послушат. Слабоумните.
— Говори се, че някога имала голяма дарба.
— Не оспорвам, че имаше. Но вече я няма. Сега главата ѝ е пълна с дивотии.
— Защо я мразиш толкова? — промълви Гуен.
— Тя се сприятели с копелето Бейн — същия, който се закле да убие Конавар. Можеш ли да си представиш такова предателство?! Трябва да я обесят!