Гуен си замълча. Върна се в спалнята, за да не е близо до Мерия, от която лъхаше на неприязън. Орин още спеше. Минаха повече от четири часа, а той рядко се успиваше денем. Гуен седна на леглото и го побутна по рамото.
— Време е да ставаш, малчуган. Ще ти препека филийки.
Той не се размърда. Гуен го обърна на гръб. Имаше тъмни кръгове около очите, капки пот блестяха по кожата му.
— Не! — прошепна тя и извика: — Орин! Орин!…
Мерия влезе в стаята и попита:
— За какво е тази врява? — Видя неподвижното дете на леглото. — О, не! — ахна и притича. — Не може да бъде! — Опипа гърлото му с върховете на пръстите си. — Жив е. Но сърцето му бие много забързано!
— Същото като с Ру — изхлипа Гуен.
Мерия не каза нищо. И двете знаеха какво се случва.
Гуен пъхна ръце под детето и го вдигна.
— Какво правиш? — попита Мерия.
— Ще го занеса при Ворна.
— Забранявам! — кресна Мерия.
— Един от синовете ми умря. Няма да загубя друг заради тебе.
Изнесе Орин навън в здрача и тръгна през ливадата към къщата на Ворна.
12.
Ворна сложи изпадналото в несвяст дете на леглото си и вдигна глава към майката, в чиито очи бушуваше непоносим ужас.
— Иди в кухнята. Кипни вода за отвара.
— Той не може да пие — напомни Гуен.
— Той не може, но ние можем. Заеми се с това, докато го прегледам.
— Моля те, не го оставяй да умре!
Гуен се разплака.
— Ще направя каквото мога. А ти отиди в кухнята. Направи отвара за нас. Аз я пия неподсладена. Ще намериш лайка в синьото гърненце до пещта.
Ворна обърна гръб на жената и сложи ръка върху челото на момчето. Затвори очи и остави духа си да проникне в детето. То умираше. В това нямаше съмнение — всички органи бяха на път да се разпаднат. Отначало Ворна не откриваше причина, затова потърси по-дълбоко, духът ѝ се сля с кръвта във вените. Бъбреците бяха най-зле и тя се съсредоточи върху тях, за да укрепи тъканите. Но и докато ги изцеляваше, отново почувства как нещо ги разяжда. Точно каквото ѝ обясняваше Бануин за състоянието на Руатан — каквото и да излекува, започвало да слабее почти незабавно.
Измъченото сърце на Орин внезапно спря. Ворна го насити с изблик на енергия. Сърцето трепна и започна да бие отново.
Тя изостри вниманието си още повече и продължи да търси в кръвния поток. Сега усещаше и жизнените елементи в кръвта. Още не откриваше признаци на болест. На черния дроб не му оставаше много и Ворна го подкрепи. После бъбреците се увредиха и тя ги заздрави повторно. Започваше да се уморява, а дори не се досещаше какво погубва това дете.
Отдръпна духа си от тялото му. Сега Орин изглеждаше малко по-добре, дишаше по-леко. Гуен се върна в стаята, носеше две пълни чаши. Ворна я видя как се зарадва, щом погледна сина си.
— Не прибързвай с надеждите — каза ѝ строго. — Още не мога да разбера какво причинява болестта. Седни настрана и каквото ще да става, не ми говори, ако аз не те попитам нещо. Разбра ли?
— Да — покорно отвърна Гуен.
Ворна се взираше във восъчната на цвят кожа. „Мисли! Източникът на болестта е много силен, но защо не се е разболял по-рано? Ако е заразно, непременно би го прихванал по-рано от Руатан. Щеше да се разболее и майката, а и всички други около големия брат. Значи не може да е подобно на чумата или друга зараза. Но има някаква връзка с умрялото момче…“
Сърцето спря отново. Духът на Ворна пак влезе в тялото на Орин и дари енергия на поразения орган. Момчето се сгърчи и пулсът му се възобнови. Ворна се обърна към Гуен.
— Каза, че се е разболял днес? А преди това не личеше да е болен, така ли?
— Не личеше. Винаги е бил здрав. Няма ли да направиш нещо?
— Правя нещо, Гуен. Запази спокойствие.
Ворна пак насочи вниманието си към детето. Кожата беше гореща, тялото се потеше обилно, за да смъкне малко температурата. Тя проникна отново навътре, за да възстанови черния дроб и бъбреците. За пръв път се натъкваше на такова състояние. Изглеждаше, че болестта напада непрекъснато отвън.
Бореше се за живота му цял час, силите ѝ вече се изчерпваха. Върна духа в себе си, свлече се на стола и отпи глътка от изстиналата отвара. Незнайната болест, която бе убила Руатан, сега погубваше и по-малкия му брат. Тя се вторачи в Гуен.
— Колко продължи болестта на Руатан?
— Почти година. Първо се почувства слаб, не му се ядеше. Все заспиваше. С всеки месец ставаше все по-немощен. Уж се ободри, след като Бануин опита да го лекува, но беше за малко. Защо Орин се разболя изведнъж толкова зле? Изглежда като Руатан в последните му дни.