— Хайде, казвай — настоя новият главатар.
— Искам да наема тебе и хората ти — обясни Бейн. — За пет дни.
Уик се оригна.
— Имаш ли нещо за пиене тук?
— Бира или уисге?
— С удоволствие ще пийна уисге.
Бейн взе стомничка от шкафа и наля щедро в една гледжосана чаша. Уик опразни чашата на един дъх.
— За какво ще ни наемеш?
— За да се биете. За какво друго?
— С кого ще се бием?
— С Морски вълци. Тръгнали са към Трите потока.
Уик дояде месото и си облиза пръстите.
— Колко са?
— Двеста… може и да са триста.
Уик се засмя и поклати глава.
— Побърка ли се бе, човек? Ще съберем стотина души от нашите. Повечето са мързеливи боклуци. И страхливците сред тях не са малко.
— Но ти не си от страхливите — подхвърли Бейн.
— Но не съм и слабоумен. Къде са войниците на Конавар? Къде са неговите прехвалени Железни вълци?
— Двайсет от тях са в Трите потока, останалите са при Седемте върби, готвят се за сражение срещу краля на варс и армията му.
Уик поумува.
— Значи е най-добре ние да разграбим първи Трите потока. С двайсет войника моите хора могат да се справят.
— Намислил съм да предложа на всеки от хората ти по две жълтици за петте дни.
Уик се ококори.
— Човече, това си е богатство! Толкова злато ли имаш тук?
— Не е тук, разбира се. Но е заровено наблизо и чака. А на тебе предлагам десет жълтици.
— Бейн, не съм и подозирал, че си толкова богат. В името на Таранис, защо се свираш в тая дупка? Можеш да имаш дворец!
— Живея тъкмо където искам. Сега ти помисли какъв искаш да бъде животът ти.
— Това пък що за приказки са?
— Ще ти обясня. Сред хората в Трите потока има и близки на краля. Майка му е там заедно с жената и децата на Бендегит Бран. На мъж, който ги спаси от Морските вълци — за тебе говоря, Уик, — ще бъде предложено щедро възнаграждение. Ще има прошка за престъпленията ти и си мисля, че ще получиш повече злато, отколкото можеш да похарчиш. Няма повече да газиш в калта на онзи горски бивак. Ще имаш двореца, за който си се размечтал.
Уик пак се замисли.
— На труп не му е притрябвал дворец. Бих се срещу Морски вълци веднъж, когато още бях с паноните. Гадни мръсници са, но има хъс в тях. Не отстъпват.
— Не винаги е лесно да се сдобиеш с богатство и слава — натърти Бейн. — Я си задай въпроса колко пъти животът ще ти поднесе шанса да спасиш майката на краля… и да станеш герой покрай това. Поне вече знаеш, че ще получиш и десет жълтици… и още по две за всеки от убитите.
— Бих пийнал още уисге — промърмори Уик.
Бейн пак му наля и питието изчезна още по-бързо в устата на Уик.
— Какъв е планът? — попита той.
— Надявам се хората да напуснат Трите потока. Ние ще сме охраната зад тях. Няма да влизаме в челен сблъсък с Морските вълци, а ще се бием в движение, за да ги изтощим.
— Никакви решителни битки, тъй ли?
— Не и ако можем да ги избегнем.
Уик побутна чашата си към Бейн и той я напълни пак.
— Ами ако те убият, Бейн? Как ще си получим парите?
— И да оцелея, и да умра, ще се погрижа да ви бъде платено.
— О, значи трябва да разчитам само на думата ти?
— Точно така, Уик. Но за да ти покажа, че съм почтен, ще ти дам предварително пет жълтици.
Бейн свали от колана си кесия и я обърна над масата. От нея се изсипаха пет тежки жълтици. Уик се вторачи в тях и ги събра. Пусна четири в своята кесия, извади кинжала си, одраска петата и я огледа отблизо. Накрая я сложи при останалите.
— Споразумяхме ли се? — попита Бейн.
— Да, споразумяхме се. Пет дни ще браним хората от Трите потока.
По здрач се събраха над деветдесет от горските бегълци. Уик и тантурестият Валиан разговаряха с тях. Накрая Бейн излезе с брониран нагръдник и шлем, на колана му висяха два къси меча. Качи се на масата и повика всички да се съберат около него.
— Познавате ме. Аз съм Бейн. Знаете и че обещах по две жълтици на всеки, който тръгне на бой с мен за пет дни. Дано не го приемате като обида, защото всички сте келтои и знам, че мнозина от вас биха тръгнали охотно без заплащане срещу свирепите диваци, които застрашават живота на жени и деца от нашия народ. Има една причина да ви предложа пари — войниците на краля също ги получават, когато се сражават под неговото знаме. А през следващите пет дни всички вие ще бъдете воини на риганте. Затова не се гнусете от моето злато, приятели. Просто го заслужете! Ще потеглим два часа преди изгрев.